Да умреш за страната си често не представлява героичен момент на бойното поле с блестяща броня.
Понякога умираш за страната си бавно, мъчително, по твое желание, сам далеч от съпруга и деца.
И знаеш, че ще умреш.
Много смелост се изисква да умреш за една мисловна конструкция, наречена държава. За едно парче земя, за един народ, който няма да дойде да те спаси, въпреки че знае, че ще умреш.
Не е лесно да умреш, когато си имал възможност да живееш добре и на топло.
Много смелост се иска. Почивай в мир.
В сърцето ми има ужасен гняв към един режим, който под всякакви форми, варианти и през много имена от 140 години трови съществуването ни като държава.
И не само нашето. Във всяка държава, в която е стъпил, оставя тела, смазва свободата на духа и сее разруха.
Режим, който пие кръв и яде хора. Тази година е ключова за посоката на света и смъртта на Навални е огромно предупреждение за всички какво представлява Русия.
Поредното от десетки, стотици, хиляди, милиони предупреждения.
