Наближава 8 април – денят на обявяването на свободните места в детските градини и ясли в София – градът с най-много деца и най-голям недостиг на услуги за ранна грижа. В София над 10 хиляди деца остават извън общинските услуги, а в други градове на страната все още има групи с по над 35 деца. В малките населени места пък изобщо няма подходящи услуги за малки деца. Това е една от най-големите пречки и спънки за майките да се връщат на работните си места и да имат достатъчно подкрепа да се развиват. Въпреки дългото майчинство, липсата на възможност на жената реално да избере кога да се върне на работа, защото това решение е тясно обвързано с наличието на свободни места в детската градина или яслата, реално влошава конкуретноспособността и ощетява жените в професионално отношение.
Липсват и гъвкави възможности за почасова грижа, ако родителят няма нужда или не иска да се възползва от целодневна такава. В този аспект държавите от ЕС предоставят между 20 и 29 часа седмично в услуга за ОГРДВ, докато в България за деца до 3 години общинската услуга е 12 часа на ден, за деца от 3 до 7 години има по-голямо разнообразие – 3, 6 или 12 часа дневно. В случаите на почасова (3 часа) и полудневна (6 часа) родителите често споделят, че не са имали шанс за целодневна (12 часа) и това е причината за този техен избор.
По данни на НСИ за 2022 г. обхватът в детски ясли общо за страната е 17.9% при цели за ЕС от 45% в ранна възраст. По данни на НСИ, децата, постъпили на 1 година в ясла, са 1/4 от общия брой постъпили, а данни за деца под 1- годишна възраст изобщо не се събират.
На практика не съществува развита грижа за деца под 1 година, а за деца под 2 години е изключително недостатъчна като достъпност, качество и философия.
Приоритет следва да бъде обаче осигуряването на места за всяко дете на 2 години, тъй като майчинството в България е платено до края на втората година на детето. При плановете на общините за строеж на ясли и градини следва да се задава като приоритет разкриването на групи за деца, навършили две години.
За по-малките деца е добре да се създадат други възможности за грижа като детегледачи в домашни условия.
В България едва около 80% от децата са обхванати в детски градини, при целеви стойности от над 96% за ЕС, особено като се има предвид, че от 2020 г. насам 4-годишните деца също попадат в обхвата на задължителното предучилищно образование, въпреки че за част от тях гарантирани места няма.
Недостиг на места в големите общини води до това, че голяма част от децата могат да постъпят само в частни детски градини, които обаче също са ограничен брой и в същото време в условията на голямо търсене могат да си позволят да увеличават месечните такси практически без ограничение, което ги прави недостъпни за много семейства.
Често именно липсата на място в детската градина или друга алтернативна форма е причината за решението да има второ дете.
Държавата трябва да предприеме изцяло нов подход от комплексни мерки за преодоляване на недостига на места в ранна грижа – както да осигури изравнено финансово подпомагане на всички семейства с малки деца, например чрез ваучери, които могат да се използват за лицензирани услуги, така и чрез разширяване на регламентираните, признати от закона и субсидирани услуги, като детските центрове, кооперативите, дневната грижа, детските кътове към работното място, които да разтоварят претоварената общинска система.
Паралелно с това следва да продължи и строителството на нови общински детски градини и ясли, но и да се търсят възможности такива да се откриват във вече съществуващи общински пространства, както и да се създават възможности за публично-частни партньорства за ползване на помещения на бизнес сгради например.
Отварянето на пазара на услугите за ранна грижа и образование и подобряването на качеството ще подпомогне реално семействата в техния избор да имат повече деца, защото ще позволи ясно семейно планиране с гарантиран обхват в безплатни или достъпни и разнообразни услуги, от които родителят може да избере формата, която най-много отговаря на собствените му разбирания и светоглед.
