„Никога не съм разбирала защо, когато стане нещо изключително неприятно и някакви хора се държат невъзпитано в Народното събрание, ни наричат „детска градина“.
Детската градина ми е любимото място в България. Няма детска градина, в която проблемите да са изцяло едни и същи. Навсякъде научаваш нови неща. Затова започнах да обикалям детските градини в България.
Бях гост на две шуменски детски градини. Много песни изпяхме, направихме мартеници и поговорих с директорките за проблемите в системата, с които те се сблъскват – предизвикателствата да се грижиш качествено за децата през 2024г, трудностите, които срещат при полагане на грижи за деца със специалони образователни потребности, установяване на истинска връзка с родителите, липса на национална политика по ранно детско развитие, приети стандарти за ранно детско развитие.
Безкрайно съм благодарна, че самата директорка работи по неприети в България стандарти, защото от 2016 година чака да бъдат довършени, обнародвани и вкарани в работа.
От няколко месеца работим в тази насока и макар всички да казват, че образованието ни е абсолютен приоритет, то винаги пада в жертва на политическата обстановка, несигурността и проблемите, които държавата има като цяло. Образованието, всъщност, е най-точният тест за всички проблеми в една държава, защото няма друга система, която да се тества на национално ниво всяка година.
Прекрасно е да срещнеш директори със сърца, учители, които прегръщат децата постоянно, помощници на учителите, които дават всичко, за да се чувства едно дете обичано.
А децата са страхотни и са доста по-възпитани и усмихнати от нас в народното събрание.“