“Питаха ме защо, когато бях първи в детските болести, а се съгласих да стана директор на това място? Възможното съм го правил, същността ми е да правя невъзможни неща.“
Доктор Георги Узунов, педиатър, директор на ДМСГД Стара Загора
Десет години вече България има ангажимент да затвори домовете за медико-социални грижи в този си вид и да настани децата в социални услуги, близки до домашни условия.
И не може. Десетки, стотици деца с увреждания, в изключително тежко здравословно състояние не могат да бъдат изведени, няма къде. Тепърва миналата година се създаде работна група, която не е напреднала много.
Като заявка “затварянето” на ДМСГД звучи много примамливо. Но истината е, че в тези места има деца, на които им остават месеци живот, деца, които са с толкова тежки увреждания, че не могат да напуснат никога стаята.
В ДМСГД Стара Загора работят 13 лекари, медицински сестри, имат достатъчно апаратура, за да обслужат област Стара Загора за една сериозна част от здравните проблеми на децата и да се преструктурира смислено дейността по начин, по който нуждата на обществото повелява.
А защо за десет години нямаме подготвени приемни родители и защо няма индивидуализирани услуги от семеен тип, които да приемат деца с тежки увреждания, при условие, че от десет години знаем какво трябва да направим, е въпрос, който трябва да получи своевременен отговор и решение от Министерството на здравеопазването и Министерството на труда и социалната политика.
Отговорът ще дойде по реда на парламентарния контрол, а работната група се надявам да заработи интензивно и да имаме и решение.
“Политика означава “начин на правене”, ми каза доктор Узунов и накрая основният въпрос ще бъде какво ще направим за тези деца, лекарите, хората, които се грижат за тях, и за общността.
