ПОЛИТИКИ В ЗАЩИТА НА БЪЛГАРСКОТО СЕМЕЙСТВО
Българското семейство е най-бедното сред всички страни членки. Макар и най-бедното, то продължава да поддържа коефициент на плодовитост над средния за Европа. Българското семейство трябва да бъде поставено в центъра на общото европейско семейство, защото над един милион граждани на България живеят и работят зад граница. От своя страна, България разчита на работещите семейства, които заслужават да живеят в държава, която предоставя европейски стандарти по отношение на здравната грижа, ранното детско развитие, образованието и социалните услуги. Създадох „План за семейството“ заедно с екип от експерти, който представя комплекс от мерки за подкрепа на българските семейства, базиран на задълбочени анализи върху проблемите, с които те се сблъскват.
Основният проблем, който се наблюдава е неприлагането на практика на европейските стандарти и правни документи в областите на майчино и детско здраве, ранна детска грижа, училище, социални услуги, борещи с бедност и социално изключване.
РАННО ДЕТСКО РАЗВИТИЕ
България трябва да отговаря на стандартите на Европейския съюз за ранно детско развитие, за да даде на своите деца равен шанс в това да се превърнат в способни и самостоятелни граждани. Подходящата подкрепа, образователни практики и грижа в първите три години от живота им развиват у нужните умения за справяне с всички предизвикателства, срещу които им предстои да се изправят. Ключова стъпка в борбата срещу сегрегацията на етническите групи и икономическите неравенства е езиковата интеграция в най-ранен етап.
РАВНОПОСТАВЕНО ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО НА БЪЛГАРИТЕ ЗАД ГРАНИЦА
Дълги години гласовете на българските общности зад граница не бяха чути от институциите. В настоящата международна ситуация усилията по работата с тях стават все по-важни. Войната в Украйна и умишлено конфликтната реторика, насочена към Република Северна Македония са предпоставка за допълнителна изолация на българските общности в тези държави.
Българските малцинства в чужбина се нуждаят от това техните права да бъдат защитени на европейско ниво също толкова, колкото и сънародниците им у нас.
СРЕДНО ОБРАЗОВАНИЕ
Образованието е сферата, чието развитие може да окаже позитивно влияние върху всеки един друг аспект от обществения живот на България – и, посредством това, на Европа. Необходими са системни и добре обмислени мерки, които да повишат качеството му и да противостоят на неравенствата, които учениците срещат в класната стая.
Ниските резултати, които страната ни получава на международните образователни измерители като PISA, могат да бъдат подобрени чрез прилагането на установените и утвърдени практики от Съюза.
Задачите, с които се ангажирам във сферата на образованието, включват: Разработване и развиване на професионални направления в училищата. Тази стъпка ще осигури на българския пазар на труда работна сила, която да отговаря на неговите нужди и ще скъси дистанцията между неравнопоставените социални групи.
БОРБА С БЕДНОСТТА
България е най-бедната държава в Европейския Съюз. Това е сериозен проблем, който масово засяга най-уязвимите групи в обществото – децата, възрастните хора и хората с увреждания. Необходимо е бедността да бъде дефинирана с ясни показатели и да бъдат идентифицирани засегнатите и да им бъде предоставена индивидуализирана социална подкрепа.
РАННО ДЕТСКО РАЗВИТИЕ
Спазването на ангажиментите на държавата към най-малките деца е приоритет на работата ми като народен представител, и това ще продължи да бъде така. Съвременните изследвания показват, че развитието на детето в първите три години от живота му може да бъде определящо за това то да разгърне своя най-голям потенциал в по-късна възраст. За да се случи това, са нужни общите усилия на семейството и държавните системи за грижа. Те включват:
– достъпна патронажна грижа за всяко семейство,
– подкрепа при нужда от развиване на родителския капацитет,
– качествена и достъпна за всяко семейство яслена услуга,
– ранна оценка на риска от проблеми в развитието и
– качествена помощ за семействата, когато такива проблеми се установят.
България е единствената държава в Европейския съюз, която не е приела Национална рамка за качество на грижите в най-ранната детска възраст – до 3 години.
Този документ би описал какво разбираме под „качество“ в грижите за най-малките и какви инвестиции са нужни, за да постигнем това качество. Приемането на такава рамка, и на последващите мерки за изпълнението ѝ, ще е една от основните ми цели.
ПАТРОНАЖНА ГРИЖА
Патронажната грижа за новородени и кърмачета е медицинска услуга, която се предоставя в дома на семейството. През есента на 2021 г. беше възстановена практиката семействата с новородени бебета да бъдат посещавани от медицинска сестра, акушерка или лекарски асистент до 14 дни след изписване от родилното отделение.
В много случаи обаче това единствено посещение не е достатъчно или изобщо няма условия да се случи – особено за семействата, живеещи в бедност. Те често нямат достъп до информация и ресурси за развитие на родителските си умения, нито възможност да посещават личен лекар – над 800 000 души в страната ни живеят в населени места, в които лекар няма.
Създаването на възможност за по-пълноценни патронажни грижи за децата в семействата в риск е част от качествените грижи в ранното детство, за които аз ще работя и в следващото Народно събрание.
ЯСЛЕНА ГРИЖА
В България над 1/3 от децата на възраст от 2 до 3 години посещават ясла. В големите градове обаче услугата не е достъпна за всички семейства, които имат нужда от нея.
Практиките в различните ясли и яслени групи също са много различни – в някои групи по неясен начин броят на записаните деца сериозно надвишава допустимия по наредба. В други не е така.
Има места, където се провежда адаптация с родител при постъпване на децата и други, в които не се провежда такава – детето се взима от ръцете на майка си от входа на градината и ѝ се връща пак там в края на деня.
Има ясли, в които с децата се играе, общува, развива се емоционална връзка, и има такива, в които децата гледат телевизия.
Има екипи, които включват родителите и такива, които ги държат в пълна изолация.
Има групи, в които не се приемат деца с хронични заболявания.
И няма нормативна рамка, която да уеднакви тези практики, съобразявайки най-добрия интерес на децата, да въведе стандарт за качество на работата в яслите и да укаже кой трябва да следи за спазването му.
Също така, в момента няма уредба, по която евентуални рискове за развитието на децата да се установяват още в ясления етап, и децата да получават специализирана подкрепа възможно най-рано.
Целите на една бъдеща реформа в яслите са:
– да гарантира повече инвестиции в грижата за най-малките;
– да гарантира създаването на повече места в яслите там, където те не достигат;
– да въведе изискване в грижата за децата да участват повече специалисти с по-разнообразна квалификация;
– да въведе стандарт за качество на грижата за децата до 3 години, в съответствие със съвременните препоръки за ранно детско развитие и отзивчива грижа;
– да улесни идентифицирането на деца с проблеми в развитието в най-ранна възраст;
– да създаде възможност за подкрепа на децата с проблеми в развитието и с увреждания от профилирани специалисти на много по-ранен етап.
Тази реформа остава мой приоритет.
РАННА ДЕТСКА ИНТЕРВЕНЦИЯ
Родителството придава специфична плътност на страховете ни. Въпросите „всичко наред ли е“ и „дали не пропускам нещо необратимо“ понякога са единственото, което ангажира ума ни. Искаме да направим всичко, което може да бъде направено, за да сме сигурни, че децата ни ще са добре. Държавата дължи на нас и децата ни подкрепа в това усилие.
Съвременната наука дава възможност трудно забележимите знаци за проблеми в развитието да бъдат разпознати още на 9- или 18-месечна възраст. Разработени са специални инструменти, с които специалистите могат да оценят развитието на малкото дете – не само физическо, но и емоционално, и психосоциално.
В момента в България тези инструменти за наблюдение на развитието не се прилагат рутинно и често затрудненията на децата стават видими едва при срещата им с образователната система. Пропуска се ценно време. Най-лесно и полезно е това наблюдение да започне в 9-и и 18-ти месец от личния лекар, и да продължи в първите години от работещите в ясли, детски градини, социални услуги. Ако се окаже, че детето има проблем – важно е да има достъпна здравно-социална услуга за цялото семейство.
Затова ще инициирам:
– приемане на национална методика за скрининг за ранно детско развитие, създадена в съответствие с научните стандарти и препоръките на международните здравни и професионални организации в сферата;
– въвеждане на задължителен скрининг на децата на 9- и 18-месечна възраст, осъществяван от личния лекар по националната методика, в рамките на задължителното проследяване на деца до 2 години;
– разработване на академични програми за обучение на специалисти по ранна детска интервенция, в съответствие с международните научни практики в сферата;
– развитие на комплексни здравно-социални услуги за нуждаещите се деца и техните семейства.
ДОСТЪП ДО ОБРАЗОВАНИЕ. РОЛЯТА НА ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ МЕДИАТОРИ
В България по закон образованието е задължително до 16-годишна възраст, а сегрегацията е забранена.
Според Института за изследвания в образованието обаче, в живия живот достъпът до качествено образование е неравен, училищата все повече се сегментират по етнически произход и социално-културен статус на учениците си, средното ниво на училищното образование е незадоволително, а броят на отпадащите от системата деца – тревожен.
За бъдещето на страната ни е от ключово значение възможно най-голям дял от днешните деца да получат добра образователна основа, за да бъдат пълноценни граждани утре.
Сред най-ефективните инструменти за задържане на най-уязвимите от отпадане деца в образователната система се открояват образователните медиатори. Те обикалят по домовете, носят образователни материали, оказват подкрепа в училище, често вършат и социална работа, далеч надхвърляща задълженията им. В момента около 1 000 медиатори оказват всекидневна подкрепа на 50 000 до 70 000 деца, за да могат те да продължат образованието си.
Въпреки важната си роля обаче, образователните медиатори бяха заплашени да изгубят работните си места от 1 януари 2023 г. Тази заплаха беше отложена с половин година, но все още не е отпаднала.
Ще работя за това тези обучени и опитни хора, подкрепящи най-уязвимите деца, да имат сигурност на работните места и по-достойни условия на труд.
ПРИОБЩАВАЩО ОБРАЗОВАНИЕ
Имате специално дете. От една страна то има нужда от повече внимание. От друга от общуване с връстници и подкрепящи учители, като всички деца. Задължение на държавата е да се погрижи децата с различни възможности да могат да учат, да се развиват и живеят в нормална среда и не може да жали средства за това.
Но какво всъщност трябва да се направи с тези средства, за да имаме реален резултат:
– Ранно установяване на проблемите. Най-добре през първите три години, когато може да се помогне най-много. Затова ни трябват съвременно обучени логопеди, педагози, психолози и медицински персонал в яслите;
– Синхронизиране на подкрепа в образователната, социалната и здравната система, за да развие детето оптимално възможностите си, а семейството му да се адаптира към особеностите на живота със специално дете;
– Подкрепени учители в детските градини с повече помощници, повече актуални обучения и така необходимата супервизия. Трябва да щадим тези, които се грижат за децата ни и да инвестираме средства в хората, които работят с тях;
– Повече информираност и контакти между учители и родители в училище и детската градина;
– Повече ресурсни учители в детските градини и училищата;
– Повече съоръжения за спорт, адаптирани за деца с увреждания;
– Повече специфични технологии, които помагат на децата да разбират и научават;
– Достъп до специални учебници и учебни помагала за деца със специални образователни потребности.
Тези цели сме си поставили и ще продължа работата си за изпълнението им.
ЗДРАВНИТЕ МЕДИАТОРИ
В България в момента работят около 300 здравни медиатори. Тези хора са единствена връзка на някои от най-уязвимите ни съграждани с институциите – работят в районите с най-бедно население, където няма улици, няма течаща вода, няма държава и много често – няма надежда. Те не промотират само здраве в общностите, в които работят. Те създават бъдеще.
Въпреки това финансирането им от държавата е незадоволително. Заплатите са минимални, ресурсите, които да подпомагат труда им – оскъдни, а работните места – несигурни.
Дължим повече на тези светли хора. Ще работя за:
– изпълняване на ангажимента на държавата за разширяване на мрежата от здравни медиатори – повече инвестиции в обучение на нови медиатори и професионално развитие на вече работещите;
– преодоляване на неравномерното разпределение на медиаторите в рисковите общини и райони;
– нормативно признаване и регламентиране на работата на здравните медиатори по социални казуси;
– по-високи възнаграждения и подобряване на условията на труд.
ТЕЛК
Системата на „трудово-експертните лекарски комисии“ се „реформира“ от десетилетия, но промяната е невидима. Толкова невидима, че в документите на Министерството на здравеопазването ТЕЛК вече означава „териториална“ експертна лекарска комисия, но повечето болници, които разкриват такива комисии, продължават да ги наричат „трудови“. И както заглавието, така и дейността на тези комисии носят само усещане, че сме позволили те да застинат в една отминала епоха и да държат в нея като заложници всички хора с различни възможности.
В предходния парламент беше приета промяна в социалното законодателство, която да прекрати срамното правно положение, при което хора с увреждания и хронични заболявания оставаха без никакви доходи и подкрепа в периода от изтичането на едно решение до произнасянето на друго. Тази мярка даде глътка въздух, но не е решение. Няма как с кръпки в социалното законодателство да поправим един огромен проблем на друга система – здравната.
Давам си сметка, че за реформа на ТЕЛК ще са нужни междуинституционални усилия, сериозна експертиза, политическа воля и политическо време. Все ресурси, с които едва ли ще разполагаме и в следващия парламент.
Ще придвижа напред системата за подкрепа на хората с различни възможности, очакваща реформа вече четвърт век.
Толкова напред, за колкото ми стигнат времето и силите.
ДЕТСКО ПРАВОСЪДИЕ
Конвенцията за правата на детето е приета през 1989 г., а две години по-късно е ратифицирана и от България. Законът, по който страната ни съди деца, извършители на престъпления, от друга страна, е от 1958 г. В някои отношения той предвижда за децата по строги наказания, отколкото съвременните наказателни норми определят за възрастните, или наказва ефективно деца за действия, за които възрастните понасят само административни санкции.
През 2016 г. Министерството на правосъдието изготви проект за нов закон. Неговата философия беше съобразена със знанието, че когато децата постъпват лошо, това обикновено значи, че възрастните дълго са постъпвали лошо с тях. И имат нужда от обич и подкрепа, а не от още наказания. И до днес обаче този проект не се е превърнал в действащ закон.
Това трябва да се свърши в най-спешен порядък. Какво би се променило:
– България ще спре да бъде единствената страна в ЕС, която изпраща в интернати (своеобразни детски затвори) деца под 14 години;
– Ще се премахне лишаването от свобода на деца за провинения като кражба на телефон или храна например, и ще се въведат мерки за превъзпитание и подкрепа;
– Ще се създаде възможност детето да бъде отклонено от наказателно производство във всяка една от фазите му, и да бъде насочено към подкрепа;
– Ще се въведат задължителни и ограничени срокове, в които едно дете може да бъде настанено във възпитателен център. Правилно разбирате, че в сегашния закон срокове на задържането няма;
– Ще се осигури задължителен достъп до образование за децата, които са настанени във възпитателен център.
Ще подкрепям активно усилията този законопроект да влезе в приоритетите на следващия парламент.
ДОМАШНО НАСИЛИЕ
Защитата на жените и децата от домашно насилие е единствената приемлива политика за една правова държава.
Една жена загива от ръцете на близък мъж на всеки две седмици в България. Години наред шествието за женски права на 8 март иска по-добра превенция на домашното насилие и по-адекватна закрила за жертвите му. Пет поредни български парламента се провалят в задължението си да проведат тази важна държавна политика. Поредица български политици, които не мога да преброя, се записаха в историята с лъжите и пропагандата, които използват, за да оставят жертвите на насилие без добра защита.
Участвах във внасянето на проекта за промени в Закона за защита от домашно насилие. Той предвиждаше:
– разширяване на кръга на защитените лица;
– повече мерки за защита и процедура за прилагането им;
– национална база данни на случаите на домашно насилие, както и на единен национален орган, който да координира, планира и контролира прилагането на различните политики;
– по-бързи съдебни производства за предоставяне на защита;
– програма за превенция на насилието и специализирани услуги за защита и подкрепа на мерките и други.
Това е един от проектите, за които ще се боря отново в следващия парламент.
СЪДЕБНАТА РЕФОРМА
Независимостта на съдебната система е единствен гарант, че в едно демократично общество ще има справедливост за всички граждани и организации.
Няма човек, за когото да не е важно да бъде защитен, когато има проблем. В обществото ни няма сериозен проблем, който да не зависи от съдебната система – дали спор със съседите, защита от домашно насилие или защита на работното място, защита на бизнеса и т.н.
Първите стъпки към Съдебната реформа бяха изминати през декември 2023 г., но много работа тепърва предстои.
Съществуването на демократичния ред на държавата зависи от доброто и здравословно функциониране на съдебната власт.
ЕВРО
България не прие еврото от 1 януари 2024 г. Това е лоша новина за всички нас, но ни дава възможност поне в тази кампания да поговорим за еврото с по-малко емоции и да оборим внушенията с доказателства.
1. Ще загуби ли националната ни валута своя суверенитет?
Напротив, ще добави суверенитет.
След икономическата катастрофа от 1996 г., когато инфлацията надхвърля 3 000%, България функционира в условията на валутен борд. Стойността на националната ни валута е фиксирана към стойността на германската марка, а след подмяната на марката с общоевропейската валута – към еврото в твърдо съотношение 1,95583 лева за 1 евро. Основните решения, влияещи на паричната ни политика се вземат не от БНБ, а от Европейската централна банка. Приемането ни в еврозоната ще ни направи част от екипа, който взима тези решения.
2. Ще има ли свръхинфлация и удвояване на цените („същите числа, но в евро)?
Не. Подобно нещо не се е случило в нито една от държавите, въвели
общоевропейската валута. Навсякъде се наблюдава така наречения „ефект на
закръглянето“, при който при превалутирането цените се закръглят в полза на
по-високата стойност. В последващите месеци обаче цените растат по-бавно,
отколкото в другите държави, и така една година след въвеждане на еврото
навсякъде в държавите се наблюдава ефекта “никаква разлика”.
3. Ще имаме ли изобщо някаква полза като граждани от приемането на общата валута?
Да, ще имаме.
– участие на България във всички решения за финансовата политика на страните в евро зоната;
– намаляване на лихвите по външния ни дълг – в сегашния случай могат да стигнат до 1 милиард и половина по-малко, отколкото плащаме в момента. Ползата за българските граждани ще е огромна, тъй като ще останат свободни средства, които да бъдат вложени в страната;
– понижаване на лихвите по кредитите на домакинствата и фирмите;
– намаляване на транзакционните такси при износ и внос на стоки;
– възможност за получаване на кредити от Европейската централна банка;
– предпоставка за по-висок растеж на икономиката;
– предпоставка за увеличение на чуждите инвестиции в страната.
РЕПУБЛИКА СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ
Взаимоотношенията на страната ни с Република Северна Македония в контекста на процеса по присъединяването ѝ към Европейския съюз са ключови за нас и за целия регион.
Знаете, че се чувствам изключително ангажирана с този въпрос. Нашите две страни имат векове обща история, натоварена в последните сто години със съветската, а по-късно руската пропаганда и интереси за разединени и размирни Балкани.
В момента Република Северна Македония се опитва да измине трудния път по
демократизация, за да стане част от нашето европейско семейство. Висш национален интерес за България е да подкрепи РСМ в този процес. Пътят за това беше начертан в 47-ото Народно събрание с гласуването на пакет от условия, които защитават в най-пълна степен българските национални интереси и македонските граждани с българско самосъзнание както преди да започне преговорният процес, така и докато той тече.
С това обаче работата ни по темата едва започва. България никога не е имала
активна стратегическа политика за отношенията си със Северна Македония.
Затова аз ще работя за:
– Създаване на стратегия и дългосрочни активни политики насочени към РСМ в различни сфери – икономически връзки, културен обмен, инфраструктурна и енергийна свързаност, образователни програми и др. Обезпечаването на финансиране на тези политики от държавния бюджет.
– Защита на правата на македонските българи, вкл. мониторинг на място в РСМ за говор и актове на омраза, осигуряване на правна помощ на потърпевши и постоянно взаимодействие с европейските институции.
– Дипломатически усилия за стриктно изпълнение на Договора от 2017 г., Протоколите към него и ангажиментите от Преговорната рамка.
– Прилагане на договорения механизъм за обективизиране на историческата истина на база автентичните документи.
– Изпълнение на поетите от България ангажименти, в това число изграждането на обещания от последното редовно правителство КПП „Клепало“.
– Законодателни промени с цел улесняване на предоставянето на българско гражданство на етнически българи от историческата ни диаспора.