НЕЗАВИСИМОСТТА НА БЪЛГАРИЯ КАТО ПРИОРИТЕТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ИНСТИТУЦИИ И ЗАЩИТА НА БЪЛГАРСКИЯ НАЦИОНАЛЕН ИНТЕРЕС В ЕВРОПА
България е една от най-стратегически важните държави в Европа. Стратегическото място на България е подчертано от нейните съседни държави – две от които са част от Европейския съюз, други две – външни граници на ЕС, и една кандидат-членка на Съюза. Ключовата ѝ геополитическа позиция я прави основен обект на хибридни атаки и външни влияния, които да я отклонят от демократичния ѝ път.
Едновременно с това България никога не е имала целенасочена стратегия за външна политика, защитаваща националния интерес независимо кой дойде на власт. Представителите ни в Европа нямат достатъчно силен и подчертан глас и това ясно се вижда при опити от страна на други държави да лобират против нашия интерес.
България не просто трябва да съхрани членството си и да го превърне в ясна позиция на външната ни политика. Ние трябва да застанем наравно с останалите държави като силни партньори. За това трябват хора, които да очертаят приоритетите на България и да се борят за тях.
Регионални консолидации като “Три морета” чакат нашата силна и активна позиция. Стратегически проекти като “Коридор № 8” чакат нашата страна да поеме лидерството. България има възможност и интерес да бъде лидер на Балканите и да се свърже все по-близко с естествения си партньор Република Северна Македония за създаване на ясно изразен балкански съюз с демократични ценности, който да се противопостави на хибридните атаки, идващи от Русия.
Усилията на Европа трябва да бъдат фокусирани върху гарантиране на силна външна граница, подкрепа на независимостта на българските институции от хибридни влияния и да поставят България в центъра на европейския интерес. Осъзнаването на стратегическото значение на Република България трябва да бъде реализирано чрез постоянни и неотклонни действия по засилване на партньорството между Съюза и България и подкрепа на демократичните институции в държавата.
ПОДКРЕПА ЗА ДЕМОКРАТИЧНИЯ СТРОЙ, ЗА УКРАЙНА И НЕОБХОДИМОСТТА ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ ДА ЗАЩИТИ ГРАНИЦИТЕ СИ
След началото на войната, която Русия обяви на цивилизования свят, живеем в друг свят, в който немислимите неща стават мислими, демокрацията не е задължителният строй и ние сме отново в положение да защитаваме ежедневно демократичните ценности с ясното съзнание какво ще се случи с нас, ако ги изгубим. Ние помним.
Доналд Туск отбелязва: “Времената на блажено спокойствие свършиха, живеем в ново време, в предвоенна епоха. Или ще започнем битката за защита на границите ни, или просто ще изгубим.”
Затова е и абсолютно безрезервната подкрепа към Украйна и подкрепа за все по-голямо интегриране на воените сили на отделните европески държави, по-сериозно финансово и лидерско участие на страните от ЕС в НАТО и подкрепа за всички мерки, които ще ни направят по-силни.
Как Европа ще удържи натиска на Русия през така наречените националистически партии, които вече инфилтрират сериозно Европейския парламент и институции е въпрос на оцеляване. Всеки човек с демократични ценности, неотклоним интегритет и сили ще е необходим.
ПОДКРЕПА ЗА СРЕДНАТА КЛАСА
Средната класа е гръбнакът на Европейския съюз. Пред нея са поставени трите най-важни задачи на българското общество:
– Да изработи брутния вътрешен продукт и да поддържа европейската икономика, изграждайки работната ѝ сила.
– Да създаде семейства и да отгледа следващото поколение, борейки се с демографската криза.
– Да осигурява подкрепа на населението в пенсионна възраст и най-бедните, както и да удържи финансово социалната система. За да изпълни тези задачи, тя трябва да бъде поддържана и подпомагана и да ѝ бъде осигурена среда, в която тя да може да се развива.
Липсата на подходящи социоикономически условия у нас води до емиграцията на голяма част от българската средна класа. Така тя се превръща в най-изтънялата част от нашето общество.
Средната класа се нуждае от устойчиви политики – социални, трудови, здравни, базирани на утвърдените европейски практики, за да остане в България и да поддържа страната ни жива. За постигането на тази цел е необходимо да се изгради сътрудничество и диалог между представителите на изпълнителната власт в различните райони, техните жители и европейските институции.
ПОЛИТИКИ В ЗАЩИТА НА БЪЛГАРСКОТО СЕМЕЙСТВО
Българското семейство е най-бедното сред всички страни членки. Макар и най-бедното, то продължава да поддържа коефициент на плодовитост над средния за Европа. Българското семейство трябва да бъде поставено в центъра на общото европейско семейство, защото над един милион граждани на България живеят и работят зад граница. От своя страна България разчита на работещите семейства, които заслужават да живеят в държава, която предоставя европейски стандарти по отношение на здравната грижа, ранното детско развитие, образованието и социалните услуги. Създадох ”План за семейството” заедно с екип от експерти, който представя комплекс от мерки за подкрепа на българските семейства, базиран на задълбочени анализи върху проблемите, с които те се сблъскват.
Основният проблем, който се наблюдава, е неприлагането на практика на европейските стандарти и правни документи в областите на майчино и детско здраве, ранна детска грижа, училище, социални услуги, борещи с бедност и социално изключване.
Българските семейства имат право на сигурен, стабилен и достоен начин на живот.
УКРЕПВАНЕ НА ОТНОШЕНИЯТА НА БЪЛГАРИЯ С РЕПУБЛИКА СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ
През 2022 г. българската страна успява да сложи край на дългогодишните проблеми, свързани със започване на преговори за членство на Република Северна Македония в Европейския съюз. Предложението на “Демократична България” в последните дни на френското председателство на Съвета на Европа постигна интегриране на справедливите искания на България по защита на хората с българско самосъзнание в РСМ и едновременно с това даде път на нашата съседка да се присъедини към европейското семейство, което ще бъде от ключово значение за сближаване на позициите ни, изглаждане на противоречията и изваждане на РСМ от сферата на влияние на Република Сърбия, която често изразява руските интереси на Балканите.
Република Северна Македния е изключително важен съюзник за България и разломът в отношенията на двете страни беше изработен с усърдие, в продължение на години и в услуга на държавите, които не желаят силен балкански съюз, изграден на демократични основи. Затова и България не просто трябва да лидира процеса по спояване на връзките ни с Република Северна Македония, България трябва да изгради ясна стратегия за работа с РСМ. Стратегия, която никога не е съществувала, макар нуждата от нея да е очевидна.
ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО НА БЪЛГАРИТЕ ЗАД ГРАНИЦА
Дълги години гласовете на българските общности зад граница не бяха чути от институциите. Истината е, че българската държава в голяма степен е незаинтересована както от българските исторически общности, така и от емигриралата българска общност, която е над милион и половин, но продължава да бъде солидна част от общия приход на българската държава.
В настоящата международна ситуация усилията по работата с тях стават все по-важни. Войната в Украйна и умишлено конфликтната реторика, насочена към Република Северна Македония, са предпоставка за допълнителна изолация на българските общности там. Българските общности в Молдова и Украйна са изолирани до степен макар и с безспорно българско самосъзнание, те не се свързват по никакъв начин с държавата и със социалния и политически живот.
Българските малцинства в чужбина се нуждаят от това техните гласове да бъдат представени на европейско ниво също толкова, колкото и сънародниците им у нас. Дълбокият ми интерес към българските общости извън страната е подчертан в цялата ми политическа работа, както и в страничната ми работа с написването на книгата “Срещи с Бесарабия”, в която правя свое собствено изследване на българските общности извън страната.
РАННО ДЕТСКО РАЗВИТИЕ И ОБРАЗОВАНИЕ
България трябва да отговаря на стандартите на Европейския съюз за ранно детско развитие, за да даде на своите деца равен шанс в това да се превърнат в способни и самостоятелни граждани. Подходящата подкрепа, образователни практики и грижа в първите три години от живота им развиват нужните умения за справяне с всички предизвикателства, срещу които им предстои да се изправят. Ключова стъпка в борбата срещу сегрегацията на етническите групи и икономическите неравенства е езиковата интеграция в най-ранен етап.
Образованието е сферата, чието развитие може да окаже позитивно влияние върху всеки един друг аспект от обществения живот на България и, посредством това, на Европа. Необходими са системни и добре обмислени мерки, които да повишат качеството му и да противостоят на неравенствата, които учениците срещат в класната стая.
Ниските резултати, които страната ни получава на международните образователни измерители като PISA, могат да бъдат подобрени чрез прилагането на установените и утвърдени практики от Съюза.
Задачите, с които се ангажирам във сферата на образованието, включват разработване и развиване на професионални направления в училищата. Тази стъпка ще осигури на българския пазар на труда работна сила, която да отговаря на неговите нужди и ще скъси дистанцията между неравнопоставените социални групи.
БОРБА С БЕДНОСТТА
България е най-бедната държава в Европейския съюз. Това е сериозен проблем, който масово засяга най-уязвимите групи в обществото – децата, възрастните хора и хората с увреждания. Необходимо е бедността да бъде дефинирана с ясни показатели и да бъдат идентифицирани засегнатите, за да им бъде предоставена индивидуализирана социална подкрепа.