Отново се създават два паралелни свята и отново ние отиваме там, където ще съжаляваме за десетки години напред.
Преди два дни премиерите на Полша и Гърция Доналд Туск и Кириакос Мицотакис внесоха предложение за създаване на съвместен щит за противовъздушна отбрана на Европа. Мицотакис говори за това още от април и по този начин започна да лидира процеса без да го е страх и без да обяснява, че идва “от малка, но красива държава”.
Другото основно искане на двамата премиери е ключово – насърчаване на европейските компании да разработват отбранителни технологии. Което на прост език значи ударно наливане на пари за разработване на технологии.
В това време, същото това време, в един паралелен свят, нашият мишест президент Румен Радев е в Унгария, където говори за това, че оръжията няма да решат войната и заедно с колегата Орбан плетат венците на мира и дипломацията точно както навремето, по комунизма, постоянно ни говореха за мир и гълъби.
Апропо, тази визита и тази позиция идват по време, в което Унгария обяви официално, че ще преразгледа членството си в НАТО. Какво точно се опитва да ни каже президентът, се чудя.
Тази година ще се случат критично важни неща за България и да, те ще зависят от всеки един от нас. От позицията, която сме готови да отстояваме.
Тази година ще трябва да се направи нещо, което ни е трудно да провидим. Ще трябва да се противопоставим СЕГА на бъдещи събития. Бъдещи събития в България и в Европа. И да застанем на правилната страна, защото иначе ни чака това, което, ние от генерация “X” помним много добре.
Защото ние си мислим, че сме сигурни в Европейския съюз, но в този Европейския съюз Унгария блокира 6.9 милиарда по механизма за разплащане с държавите, които предоставят на Украйна военна помощ. Същата Унгария, от която милият ни мишест президент се върна преди няколко дни и достигна до умотворения, че Русия е непобедима и прочие масирана политическа пропаганда за руската страна. Или за китайската страна. В зависимост от кой ъгъл гледате глобалните политически събития. Защото Си Дзинпин посети Франция като знак към това кой в момента лидира външната политика на ЕС и от там си се прибра в Унгария и Сърбия, където беше посрещнат като полубог.
Та, мисълта ми е, че всички процеси, които текат ни навеждат на една мисъл. Ще има сериозен и реален опит за спускане на нова желязна завеса. Да, от нов тип, но безсъмнено такъв опит ще има. Ние къде ще се намираме е изключително важен въпрос. Той е основно насочен към хората, които ще сформират следващото мнозинство в националния парламент. И докато Пеевски знаем къде е ясно позициониран и какви са целите му, то на мен въпросът ми към всички останали колеги е много ясен – Къде ще се позиционира България и как ще направи историческия си избор, колеги?
Питам ви съвсем отговорно, вас, от така нареченото евроатлантическо мнозинство. Ще защитавате ли избора на България да е част от ЕС и НАТО до края? Да бъде свободна, либерална демокрация, па макар и с някоя и друга дупка в пътя и някоя и друга велоалея, която не ви се нрави. Защото идва време да се приоритизира и аз много искам да кажа на избирателите нещо успокояващо и безполезно, но не знам как. Ако виждаме давещ се човек, първо го спасяваме от удавяне, после започваме да се питаме дали да сложим авокадо на бръчките му, за да му хидратираме кожата.
Европейският съюз трябва да се реформира моментрално. Под “моментално” в ЕС се разбира много дълго време,но все пак някога. Защото инак ще падне.
И въобще, първата и най-важна задача на народната работа е свободата. После е всичко останало, което също е безкрайно важно.
“Днес нашата Европа не е безсмъртна и може да умре. А дали ще умре зависи от собствения ни избор” – Еманюел Макрон
