“Много хубаво си почивам, когато работя събота и неделя” ми се каза от хората в Стара Загора и то си е така. В събота следобед бях при Сдружение “Самаряни”, за да обсъдим каква работа е свършена за жертвите на домашно насилие от всички нас.
Долу, сред снимките, ще видите това, което в Бълария почти не съществува, а е най-необходимото нещо за всяка дейност на държавните структури – ПРОТОКОЛ ЗА ДЕЙСТВИЕ. Малки картончета, които полицаите държат в джобовете си, за да знаят какви са стъпките, когато попаднат на жертва на домашно насилие. Протоколите са липсващи ужасяващо в здравеопазването, в социалните дейности, навсякъде, но тук започва да има лъч светлина. Въпросът е защо се раздават само на ниво община Стара Загора. Една задача за мен. Основната молба, основното притеснение на услугите, които работят с жертви за домашно насилие, е… законът. Но не Законът за защита от домашно насилие, който радва всички, а Законът за социалните услуги. Невъзможността в два часа̀ през нощта да приемеш и настаниш майка, жертва на насилие, и децата ѝ без пълен преглед, оценка, попълнени доклади и подписан договор.Иначе, най-хубавите думи от много време чух в този офис. Че всички работят заедно – полиция, община, социална услуга, прокуратура. “Имаме вече и три жени, насочени от прокуратурата” беше чудесен завършек. Много обичам сдружение “Самаряни” и дейността им, а дървената къщичка-лампа, която ми подариха преди години, свети като пазител до възглавницата на сина ми всяка нощ.