Около половината от ражданията в България през последните години се извършват с цезарово сечение. Официалната статистика, предоставена от Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса сочи, че около 27 000 от ражданията във всяка годините между 2015 г. 2019 г. вкл. са оперативни, тоест близо 48% през 2019 г.
В България почти не съществува опция за опит за вагинално раждане след цезарово сечение, което предполага, че след раждане с цезарово сечение, всички следващи раждания също ще бъдат такива.
Здравните институции на този етап не събират данни, не ги анализират и не приоритизират подобряването на условията за раждане, като в това число попадат както по-добрият медицински и здравен изход за майката и бебето, така и акцент върху преживяването на раждащите жени – фактори, които влияят върху избора на жените да имат (още едно) дете.
Според данни на НЗОК за 2023 г. в страната има болници, в които процентът на раждания чрез секцио достига над 80%, при среден такъв за света около 20-25%. По данни на СЗО, раждания, водени от сертифицирани акушерки, много по-рядко завършват с Цезарово сечение (около 11%). В България, макар и отскоро да се разрешава проследяването на бременни жени от самостоятелни акушерски практики, все още има твърде много нормативни и практически ограничения пред избора им като водещ специалист при проследяването на бременността и воденето на раждане.
Като основна причина за нелогично високия процент на секцио в България се изтъкват фактори като заетостта на лекарите, възможността раждането да се планира, предпочитания за по-бързото му протичане, страховете на родилките от неблагоприятен изход за тях и бебето, за лошо отношение на медицинския екип по време на естествено раждане.
Всички те противоречат на добрите медицински практики и са в разрез с медицинските стандарти за качествена грижа на родилката и нейното бебе. Същевременно високият процент секцио води и до редица нежелани последици като разделяне на майката и бебето при самото раждане, забавяне на старта на кърменето, липса на ранен контакт кожа-в-кожа, повишаване на здравния риск за бебетата и забавяне на възстановяването на родилката.
Дори възможността за безплатното присъствие на бащата или друг близък на майката по време на раждането оказват огромно значение за избора на жените как да родят. В същото време дори и тази елементарна практика не е гарантирана във всички болници или е достъпна през скрити такси – например задължителен избор на екип, който се заплаща, заплащане на самостоятелна родилна зала и др. Дори и формалното увеличаване на цената на естественото раждане спрямо секцио не доведе до желаната промяна, което показва, че родилната грижа трябва да бъде изцяло реформирана като подход и практики на грижа.
В месеците преди раждането и в неговия процес бъдещите майки трябва да се чувстват спокойни, в безопасна и комфортна среда и желанията и избора им да бъдат уважени и зачитани. Време е родилната грижа в България да се приравни със съвременните европейски практики и стандарти, за да може все повече жени да избират да раждат в родината си и да направят този избор повече от веднъж, а техните деца да се раждат здрави и да започват живота си в най-добри условия.