Скандалът с гласуването за геноцида в Сребреница

Искам да благодаря на постоянния представител на България в ООН Лъчезара Стоева, че въпреки твърденията за натиск, е удържала. Не знам дали всички си дават сметка колко сериозно нагоре във властта е проникнало руското влияние, че да стигнем до там от вносители на резолюцията за геноцида в Сребреница от босненската сръбска армия, да се превърнем в държавата, която оказва натиск върху собствения си представител да гласуваме “въздържал се”.

На 23 май 2024-а година служебният премиер Димитър Главчев изпрати указания до българския представител в ООН посланик Лъчезара Стоева, с които без никаква мотивация ѝ постави условие да гласува “въздържал се” за резолюция, внесена от България заедно с други държави още на 2 май. Това е не просто отклоняване от всички идеи, които защитаваме вече 30 години. Това е една нечовешка проява, защото резолюцията отдава почит към паметта на над 8000 млади момчета и мъже мюсюлмани от Сребреница, убити на 11 юли 1995-а година.
Това е и директен знак, че министър-председателят действа под давлението на чужди сили и обслужва интересите на Сърбия, Вучич и руската политика.

Не знам дали до гражданите достигна смехотворната позиция на пресцентъра на Министерски съвет. “От пресцентъра уточняват, че динамиката при осъществяване на дипломатическата служба и формирането на позиция е свързана с множество „работни“ варианти, които непрекъснато еволюират в процеса на формиране на националната позиция на страната ни. “ Ако не е станало ясно, ще обясня.
Както имаме ВЕЧЕ ФОРМИРАНА национална позиция по даден въпрос близо трийсет години, внезапно се появява служебен министър-председател, който преди това е бил председател на Сметната палата по предложение на ГЕРБ, и решава да “еволюира” в тази позиция по посока Сърбия и Русия. Абсолютно безобразие е да се криеш зад “работни варианти”, защото такива няма! Има указание и отказа да се изпълни указанието.
Има безгръбначно поведение, слузеста ръка и подпис без капка срам и отсреща отговор с аргументи и държавническа позиция. Имало било формиране на национална позиция по темата. Не, няма. Позицията е формирана отдавна, по време, когато съм била тинейджърка. Тогава е формирана позицията. Нищо няма за формиране от този служебен кабинет и от този съвършено неадекватен министър-председател.

Главчев дължи обяснение на българските граждани какво е наложило внезапната промяна в българската позиция, само час преди гласуването? Опитът да се инструктира нашият посланик да гласува “въздържал се” е отстъпление от тази позиция, което, както изрази опасения и посланик Стоева, явно е постигнато под чужд натиск.

Вучич официално призна своето разочарование, че се е бил договорил с някого в България да гласуваме “въздържал се”, и до пет минути преди заседанието е бил убеден, че това ще се случи. Той е бил договорил с някого България да не подкрепи резолюцията. Някой, който е действал в ущърб на българските национални интереси, в услуга на чужди интереси – тези на Сърбия, която е враждебна на България, ЕС и НАТО държава.

Въпросът ни към г-н Главчев е – с кого е имал договорка Вучич?

И тук трябва ясно да подчертаем, че „евро-атлантическият“ премиер Главчев, който е бил народен представител от „евроатлантическата“ партия Герб мотивира искането си със същите аргументи, които използват и противниците на резолюцията – Сърбия и Русия, и действа именно в услуга на тези две неприятелски държави.

Подкрепата днес, в 2024г. от страна на България за крайните шовинистични тези на Белград, отричащи доказан геноцид и оправдаващи сръбски военнопрестъпници, е сериозен удар по имиджа на България като демократична, европейска и НАТО-вска държава.

Обслужването на чужди интереси за сметка на българските е национално предателство, за което следва да бъде потърсена отговорност. При нормални обстоятелства, ние щяхме да поискаме оставката на министър-председателя за толкова сериозно провинение.

Как и защо Главчев изпълнява заповедите на Вучич, ще продължим да питаме в следващия парламент и няма да оставим така въпроса.

Няма да оставим и българската външна политика на външни сили.