Всички говорят за “Турски поток”. И с право. Някои, като господин Борисов, го наричат “Балкански поток”. А други – национално предателство. Какви са фактите?
Май 2018 г. – Посещение на Борисов в Москва и договаряне на ‘‘Турски поток‘‘ с Путин.
Декември 2018 – Обявяване на ‘‘Турски поток‘‘
3 април 2019 г. – “Булгартрансгаз” класира на първо място в търга саудитския консорциум “Аркад”, чиято цена е много по-ниска. Договор обаче не е сключен. “Булгартрансгаз” решава да го отстрани и да избере втория в класацията – свързано с Русия обединение “Газово развитие и разширение в България” , което противно на правилата променя офертата си след подаването ѝ.
Юни 2019 – Саудитският кандидат подава жалба. Антимонополният орган отменя решението на “Булгартрансгаз” като незаконосъобразно. Следва контражалба от “Газово развитие и разширение в България” до Върховния административен съд и ВАС прекратява делото.
18.09.2019 – Подписване на договора с ‘‘Акард‘‘.
Февруари 2020 г. – Саудитците се отдръпват от Аркад, а дружеството реално започва да се управлява от руския гражданин Николай Илющенко, като му е дадена пълна власт еднолично да управлява българския клон на Аркад. Дейността на компанията е прехвърлено изцяло в ръцете на Илющенко, той получава правото да сключва “всякакви договори”, “да има пълна власт над всякакви банкови сметки”, както и “да договаря и сключва договори за заем или други договори, за отпускане на финансиране, както и свързаните обезпечения и други договори, в размер до 400 млн. евро”.
Началото на октомври, 2020 г. – Помощник държавният секретар в Бюрото по енергийни ресурси към Държавния департамент на САЩ Франсис Фанън, заявява, че за САЩ нареченият от премиера Борисов “Балкански поток” е продължение на “Турски поток” и обслужва изцяло интересите на Русия.
17 юни 2021 г. – Служебният министър на енергетиката Андрей Живков обявява, че Пътната карта не е открита в министерството обещава да направи разследване.
Началото на 2022 г. – По време на Кабинет Петков, в търсенето на Пътната карта се включват ДАНС и МВР, но Пътната карта не е открита нито в Министерството на енергетиката, включително и в секретната каса, нито в другите предприятия от енергетиката.
22.01.2024 – Изтичане на Пътната карта от имейлите на Евгений Зобнин – помощник на руския политик Александър Бабаков, изпратени на 29 май 2017 г, 5 дни преди срещата на Теменужка Петкова в Санкт Петербург, на която е подписана. Това е времева рамка за изпълнението на проекта, която започва още на 9 юни 2017 г. със създаването на междуведомствена работна група по проекта. Според нея газопроводът е трябвало да започне да работи в края на 2019 г., но заради проблемите с класирането на ”правилната фирма” и последвалите жалби, това се случва в края на 2020 г.
Изводите можете да си направите сами. Всичко говори за това, че Русия е бързала да изгради газопровод, който да ѝ позволи да заобиколи Украйна при доставките на газ за Централна Европа и по този начин да се подготви за атаката срещу Украйна години преди тя да стане факт.
И българските политици, които са осъществили тази сделка, са съдействали от самото начало.