Във връзка с ескалацията на актовете на агресия срещу българите в Република Северна Македония и зачестилите инциденти, насочени срещу българските клубове, в т.ч. стрелбата по клуба „Цар Борис III“ в гр. Охрид, заявявам своята позиция по темата.
След години на конфронтация и нагнетяване на напрежение в междудържавните отношения след подписването на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество от 2017 г. през тази година положихме усилия за отблокиране на присъединителния процес на Република Северна Македония към Европейския съюз. 47-ото Народно събрание по предложение на “Демократична България” прие решение, с което българските искания станаха част от условията на самата преговорна рамка, в т.ч. изискването за изменение на конституцията на страната за гарантиране на правата на българите там. Приетото предложение на френското председателство на Съвета на ЕС ангажира самите европейски институции в процеса по наблюдение на изпълнението. Наш дълг е да останем ангажирани в процеса на присъединяване на страната към ЕС, да подкрепяме процесите на демократизация и провеждането на институционални реформи с особен акцент върху защитата на правата на българите в РСМ.
Както е известно, с Договора за Европейския съюз се определят условията и принципите, на които всяка държава, която желае да стане член на ЕС, трябва да отговаря. Всяка държава-кандидат е необходимо да споделя европейските ценности и да покрива критериите за членство в ЕС, посочени в Споразумението за стабилизиране и асоцииране с ЕС, Хартата на основните права на ЕС и Копенхагенските критерии. В критериите за членство се изисква наличието на стабилност на институциите, гарантиращи демокрацията, върховенството на правото, правата на човека и зачитането и закрилата на малцинствата. В „Споразумението за стабилизиране и асоцииране със Северна Македония“ от 2004 г. е записано, че Северна Македония се съгласява да зачита демократичните принципи и правата на човека, активно да насърчава регионалното сътрудничество и развитието на добросъседски отношения.
Въпреки декларираното намерение на властите в РСМ за присъединяване към ЕС, реално наблюдаваме ескалация на случаите на конфронтация. Клубът в Охрид неколкократно е бил обект на умишлено организирани атаки, включително по време на самото му откриване в присъствието на българския посланик в Скопие. Множеството примери през годините ясно показват атмосферата, в която нашите сънародници в РСМ се опитват да водят свободен и достоен живот. Тези случаи поставят под въпрос доколко тази страна-кандидат изпълнява критериите от Копенхаген, Споразумението за стабилизиране и асоцииране с ЕС, както и Европейската харта за правата на човека.
Остро осъждам всички прояви и политики, с които се нарушават правата на македонските българи:
- Отказът на македонските власти от изпълнението на искането, отправено през 2021 г. от няколко организации на македонски българи за включването им в конституцията на РСМ, което от месец юли тази година е и ключово условие за стартирането на преговорния процес с ЕС. Това би гарантирало техния статут и равноправие с останалите народностни групи в съседната държава. Юридическото потвърждение за тяхното съществуване ще позволи на македонските българи да изразяват свободно своята етническа принадлежност, което е основно човешко право. Ще могат безпрепятствено да организират свои културни прояви, фестивали, събития, ще могат да участват според приетия квотен принцип в местното управление в общините, в различните институции и ще се ползват от всички останали права и свободи, които конституцията гарантира на другите етнически групи.
- Гласуването на специален дискриминационен закон, който ограничава правото на сдружение на македонските българи посредством въвеждане на рестриктивен списък от имена на личности, които може да носят техните клубове.
- Невъзможността за изучаване на книжовен български език в образователната система от децата на македонските българи.
- Невъзможността за заемане на държавни постове от македонски българи с изявена етническа принадлежност.
- Толерирането на рушенето и фалшифицирането на български исторически и културни паметници.
- Фалшифицирането на автентични исторически извори, свързани с българското културно-историческо наследство в историко-географска област Македония.
- Оспорването на правото на самоопределение както на днешните македонски българи, така и на техни предци.
- Гласуването на дискриминационен закон, който ограничава правото на сдружение на македонските българи чрез въвеждането на рестриктивен списък от имена на личности, които може да носят техните клубове, на базата на едностранна интерпретация на исторически факти и събития според официалната доктрина в Република Северна Македония. Не можем да очакваме гражданите свободно да се самоопределят като българи при тези зачестили актове на агресия.
- Разкриване на досиетата на югославските тайни служби, извършвали репресии над македонските българи; реабилитиране на техните жертви, изплащане на компенсации на тях и техните семейства за причинените страдания.
Без да бъде окуражено и подпомогнато желанието за извършване на дълбоки реформи в македонското общество, то няма да успее да скъса с близкото тоталитарно минало и да се освободи от постюгославския комплекс. Единствено решителната демократизация на страната и гарантирането на правата на всички нейни граждани, включително на македонските българи, могат да осигурят нейната истинска независимост, просперитет и европейско бъдеще.
