Отстрелян морал – чиста държава
Лютви Местан застреля три вълка и се снима с тях. „Уникална слука е да застреляш три вълка“, коментира Ути Бъчваров – популярно лице в цялата страна. „Слуката“ обаче не се съдържа в това, че ловецът е допринесъл за екоравновесието, като е намалил популацията на вълци. Тя се крие в изключителната възможност да си доставиш едно мерзко удоволствие – да убиеш три диви животни. И да се снимаш с тях, за да направиш постижението си достъпно за обществото. От тук, тълкуванията на подобно поведение могат да бъдат различни.
Ловът е разрешен в България и на практика г-н Местан не е извършил нищо незаконно. Същевременно и г-н Бойко Борисов е на ръба на правилата, возейки нагоре-надолу г-н Дейвид Камерън лично с джипката си, за да му покаже едно-друго. Той дори сам признава, че това е против стандартите за безопасност, но така щели да си поговорят по-добре, демек – целта оправдава средствата, дори да са неприемливи. Г-жа Ангелкова, министър на туризма, също напълно законно носи своето палто от чинчила.
Всъщност, в България много малко от нещата, които истински имат значение, са отвъд предела на закона. Докато се пише този текст, текат парламентарните дебати за конституционните промени, касаещи съдебната реформа. Една съдебна рефома, която ни беше обещана както от управляващите от ГЕРБ, така и от техните коалиционни партньори – РБ. Уви, тя бе отстреляна досущ като вълците, но преди да бъде окончателно убита, ще бъде мъчително осакатена, ослепена и насилена – по напълно законен и демократичен начин. И накрая трупът й ще украси стената на нечий партиен клуб, за всеобща радост.
Всички тези прояви в публичното пространство имат едни и същи характеристики, макар зад тях да стоят различни мотиви – пари, корупция, радост от ловуването или селската чест да се увиеш в кожи – хем да ти е топло, хем да изпъкнеш като оядена въшка на чело.
Първата характеристика е липсата на срам от поведение, неприемливо в рамките на обществения морал, който се опитваме да възпитамеу избирателя, следвайки модела на развитите и демократични общества на ЕС. Примерът, който ни дава управляващата класа в тази връзка, е от изключително значение. Откритото пренебрежение към екологичната тема, която е в центъра на световните дебати, както и парадирането с публични изяви на жестокост са похвати, които компрометират обществено-отговорното поведение във всеки един смисъл.
За съжаление това не е процес, който тепърва ще протича. Той вече е налице и дава хиляди отражения по отношение на моралния образ на всеки политик – от това да дава личен пример с действия, достойни за похвала, през това да изпълнява персонално поетите ангажименти пред избирателите, да посочва собствената си отговорност и да си създаде траен имидж на личност, на която можем да доверим изграждането на социалните устои. Дали ще отстреляме три вълка и ще се похвалим за това, или ще се отметнем от всичко, което сме обещали на избирателите, посланието е едно – ние не се срамуваме от неморалните си постъпки.
Втората характеристика на тези законни прояви е чувството за безнаказаност, което дава възможност на публичната личност (в частност политикът) да се държи обществено безотговорно. Би било инфантилно и наивно да вярваме в наличието на собственото, немотивирано от нищо желание на всеки нравствено да възвиси личността си. Затова съществува гражданският контрол под формата на право на глас в избори, на участие в протести и масово възмущение от конкретно поведение, оповестено също публично.
В последните няколко месеца, управляващите получиха за пореден път одобрението на гражданите, протести не се забелязват, а възмущение има предимно сред определена група хора, която живее един изолиран обществен живот.
Ние не знаем дали мнозинството български граждани искат целенасочено да не се проведе съдебната реформа, която ни беше обещана, а сега е деформирана и мъртва. Дали това, че Местан отстрелва вълци и се снима с тях, а Ангелкова носи палто от чинчили и прави коментари, че турско-руският конфликт е добре дошъл за туризма ни, допада на избирателя.
Не знаем поради факта, че вероятно мнозинството изобщо не се интересува от тези морални проблеми. Те са някъде далеч от него и собствената му чиния. Но дори то да не се интересува, проблемите са налице и няма да изчезнат. Просто в някакъв момент ще ни се наложи да приемем, че това не са проблеми, а нещо нормално, част от статуквото. И тогава вече ще бъде късно за реакция. Или може би вече е късно?
материалът е писан за bunt.bg
No Comments