Жена със спонтанен аборт, десетки хоспитализирани, епилептичен припадък – това са само част от фрапиращите последици на лятното политическо недоносче, наречено „нов“ изборен процес. Ако прибавим кадрите на озверели, гладни, смазани от умора хора, спящи по седалките на зала „Арена Армеец“, ще получим сцени, близки по натюрел до условията в някой от „онези“ трудово-възпитателни лагери от недалечното минало. Как се стигна до тук?

За полагането на основите на тази изборна драма, управляващите от ГЕРБ директно обвиниха БСП и вносителката на законопроекта за нов избирателен кодекс Мая Манолова, с който бе намален броя на членовете на ОИК-София до абсурдната бройка от 19 човека. От БСП не им останаха длъжни. Мая Манолова посочи, че в Кодекса никъде не се споменава, че ЦИК при нужда не може да назначи допълнителни експерти, които да подпомогнат работата на ОИК. Два месеца преди изборите в ЦИК е внесено предложение да се разширят съставите на някои ОИК, но ЦИК гласува против (позовайки се на Кодекса, който изрично упоменава бройката от 19 члена) с аргумента, че решението им би било противозаконно и би могло да минира легитимността на изборите.

Безспорно, БСП и ДПС носят законодателната вина за случилото се в зала „Арена Армеец“, а медийните им декларации показват едно осъдително и неуважително отношение към членовете на комисии, които бяха принудени да преживеят истински кошмар. С обидно закъсняла реакция, намирисващана мухлясъл ПР, Мая Манолова в ролята си на омбудсман посетила на няколко пъти залата, за да изиска от ОИК да намерят „работещо решение“. Но и дете ще се досети, че когато нещата вече са конструирани порочно, много трудно би могло да се отреагира адекватно на момента, без да се наруши самия изборен процес и това да повлече лавина от оспорвания на резултатите от вота. Безполезността на Мая Манолова с нейните три посещения е толкова очевадна, че щеше да е в пъти по-добре, ако беше занесла няколко стека минерална вода, вместо да прави демонстративни тигели пред изнемогващите членове на СИК.

Още по-скандално бе изказването на назначеният от управляващите председател на ОИК-София – Диляна Иванова, която се опита да внуши, че сред припадналите е имало симуланти. С цялата наглост на недосегаем държавен служител, тя определи ситуацията като нормална, посочвайки, че е „имало седалки за всички“ и при желание, „хората са можели да легнат на земята“ (!) Подобен коментар надхвърля способността на разумния човек да го възприеме адекватно в условията на действаща демокрация и допълнително всява чувството, че държавната администрация твърдоглаво не желае да поеме отговорност за случилото се. Реакцията на въпросната госпожа идва като опит да обясни защо е отказала допълнителна помощ от ЦИК в самия ден на изборите, уверявайки членовете, че преброителния процес в зала „Арена Армеец“ върви гладко.

Уви, самите управляващи не отстъпват по арогантност в медийната си риторика. С опита си да прехвърлят топката изцяло в полето на БСП, ГЕРБ открито показват, че не са надраснали морално политическия си опонент. Факт е, че Изборният кодекс в тези си части е общодостъпен и при добро желание или проява на елементарен професионализъм, е можело да се предвиди драматичния развой на събитията и да се вземат допълнителни мерки, които да подпомогнат работата на ОИК (или като минимум, да се подобрят битовите условия, в които чакащите да прекарат следващите 20 часа). Освен това, Кодексът ясно посочва, че правителството е отговорно за техническото провеждане на изборите.

Вместо това, хората са били гладни, жадни и изтощени. В рамките на нощта са започнали да раздават купони за хранав различни цветове, които са били валидни за различни и неясни периоди. Имало е начална забрана за поставяне на походни легла, като кадрите на спящи възрастни жени по пода на зала „Армеец“ наподобяват набързо сглобен в полеви условия бежански лагер. Защо е имало разпореждане хората да не напускат залата до приключване на преброяването, без да се потърси друг сценарий, или да се осигури възможност поне да излизат на въздух в рамките на паркинга пред залата, също спада към откровено малоумните решения, за които са изцяло отговорни управляващите. И тъй като никой в този кошмар не е без вина, според сътрудници на ЦИК, станали свидетели на преброителния процес, голяма част от секционните избирателни комисии са пристигнали в залата със сгрешени или изобщо неподготвени протоколи, което допълнително е забавило процедурата.

Отвъд емоционалната риторика, тъжното е, че отново ще станем свидетели на традиционния роден феномен „никой-няма-да-поеме-отговорност“ и при случай като този, в който няма страна без вина, ще наблюдаваме как топката на упреците и популизма ще бъде прехвърляна безкрайно. Уви, сметката е за нас, данъкоплатците – от заплащането на ЦИК, ОИК и СИК, до цената на разноцветните купони и мизерните 6,97 лв. „дневни“ на полицай, които се полагат за цял ден охраняване на зала „Арена Армеец“. Но по-скъпата цена, която неминуемо ще заплатим, е пропиляването на оскъдното доверие в интитуциите, което те така щедро харчат.

материалът е писан за bunt.bg