Родният ми град има празник.
Обичам те, София. С всичките ти счупени тротоари, ужасни пейки и закърпени шахти.
София няма нужда от надежда или вяра. Има нужда от любов. Хората, които работят в държавата, в Столична община да обичат София, защото тя заслужава, а е необичана от години.
Не е виновна, че се делим на столичани и нестоличани и спорим за незначителни неща. София има нужда да бъде обичана от всички, защото е приютила историята ни, огромна част от институциите ни, както и значителен дял от компаниите, произвеждащи БВП за страната ни.
В София има много, много деца, за които няма място в детски градини и ясли. За софиянци “безплатни детски градини и ясли” не е постижение, защото тук яслите за неприетите деца са по 1 000 лева на месец, а неприетите са хиляди.
В София социалните услуги за деца с увреждания почти ги няма. Не познавам родител, който да е доволен от услугите тук.
В София са най-лошите пейки в парковете и най-неработещите чешми. Най-разбитите трамвайни трасета.
София е голямата ми любов. Всеки път някой като ми каже “Мислим да емигрираме” се чудя къде отиват. Там, където отиват, няма София.
Обичам те, София. Благодаря ти, че си ми дом.
