Каква е равносметката Ви като заместник-председател на Kомисията по политиките за българите извън страната?
Комисията работи, но нямаме цялостна стратегия за политиката ни към българските общности зад граница. Няма редовно правителство, което да я разработи, оповести и прилага, за да можем и ние да се водим от нея. Засега реагираме по отделни конкретни проблеми, стараем се да помагаме, където и както можем. Имаме добро взаимодействие с Изпълнителната агенция за българите в чужбина, с дружествата на българите в различни държави. Посетила съм много от тях. Навсякъде ни посрещат сърдечно, имат добро чувство към България, но и много, много проблеми, наследени от десетилетия. Има много работа.
Какви слабости откривате при подхода на българската държава спрямо българите извън страната?
Както казах, липсва ни национална стратегия. Крайно време е такава да бъде разработена, да бъде подкрепена със съответния бюджет и след това всяко българско правителство и всеки парламент да я следва и да работи по нея.
По какъв начин трябва нашата държава да се ангажира по-трайно спрямо българите в съседните страни?
Трябва да отворим културно-информационни центрове във всички съседни държави, които да имат своя програма и бюджети. Трябва да приобщаваме нашите сънародници да участват в нашия обществен живот – да идват да учат и следват тук, да работят, да правят бизнес, да се организират екскурзии, обучения, културен обмен. Не виждам защо българи от съседните държави да не участват в наши телевизионни предавания, конкурси, мероприятия. Имаше през годините такива опити, но крайно недостатъчни. Много е важно и да направим нужното, за да може български медии да присъстват в съседните държави. Всичките ни съседки са много активни в това отношение и работят за собствените си интереси, крайно време и ние да започнем да го правим.
Вие сте трайно ангажирана спрямо македонските българи. Как ще коментирате агресията спрямо българските клубове в Република Северна Македония?
За мен това е нещо недопустимо. 21 век сме, след броени дни ще посрещнем 2023 г. Не може държава, която има претенциите, че е приела европейските ценности и желае да стане член на семейството на цивилизованите, демократични държави, да допуска подобни изстъпления. Нещо повече – по различни начини, не толкова явно и гласно, властта в Република Северна Македония всъщност поощрява тези прояви. Говорът на омраза е нещо обичайно там, а нападките спрямо България от страна на водещи политици и управленци е нещо обичайно. Лицето, което опита да подпали клуба в Битоля, бе арестувано, но пуснато с условна присъда като никой виден политик не се изказа против това. Същевременно същият стана медийна звезда, някакъв „герой“. Подобно бе отношението и към един техен журналист, който преди няколко години счупи с чук каменната плоча в памет на загиналите български войници на Каймакчалан. И това е само върхът на айсберга. С подобни изяви и омраза към нас не виждам как северномакедонците скоро ще убедят ЕС, че са готови да станат негови членове.
Какво пропусна да направи България, за да гарантира правата на българите в Македония?
България в продължение на 30 години игнорираше факта, че там все още живеят хора, които имат българско самосъзнание. Как тогава можем да очакваме тя да защитава правата им? Оставихме цялата тема в ръцете на хора, които вместо да работят и помагат предпочетоха да правят бизнес от това, да продават удостоверения за произход и паспорти. Самите българи и техните права не бяха не само във фокуса, но дори и в общия дневен ред на българските управници чак до момента, когато започнаха проблемите с неизпълнението на Договора за приятелство от 2017 г. България нямаше и продължава да няма ясна стратегия за македонските българи, за защита на нашите национални интереси и културно-историческо наследство в РСМ. Нямаме и политика на популяризиране на гледната точка на българската наука, която съвпада с обективните становища на международната наука по отношение на историческата истина за Македония. А насреща имаме платена пропаганда, насаждане на омраза в учебниците, наследената от СФРЮ политика за потискане на българите и тяхната асимилация.
Каква е Вашата лична борба спрямо политиката ни към Република Северна Македония?
Моите усилия са насочени в няколко посоки. Първо, работата в Комисията за политики за българите извън страната. След това са директните ми контакти с нашите сънародници, за да мога да получавам от първа ръка информация за техните нужди и проблеми. За съжаление това се налага, защото медиите или не се интересуват от тях, или представят превратно нещата, а най-често ползват лица с неясни зависимости и подбуди за техни говорители, от което нямаме нужда. Опитвам се да координирам работата на различни институции, за да можем да реагираме и да решим поне някои от проблемите. Работя и в сферата на културата и образованието, което българската държава може и трябва да предоставя.
Каква е ситуацията с българите в Западните покрайнини?
С една дума, тежка. С две думи – изключително тежка. Българите там се чувстват напълно изоставени от България, а Сърбия се отнася крайно негативно към тях в всеки един аспект. Основен проблем е демографският, но имат и редица икономически, културни и екологични проблеми, за които очакват поне някаква частична помощ от нас. За тях също ни трябва специална стратегия и политика. Техните права трябва също да станат основен фокус на държавата ни в двустранните отношения със Сърбия и да прекратим с нищо неоправданото ни отдаване на безусловна подкрепа за нейното еврочленство при актуалните обстоятелства на потъпкване на правата на нашите сънародници.
Вие имате книга за бесарабските българи. Какво не знаем в България за тях?
Че са по-големи българи от всички нас, които живеем тук. Успели са да съхранят своята родова връзка с България в продължение на векове, което е изумително. Познавам хора, чиито прадядовци са родени в Бесарабия, никога не са идвали у нас, нито техните деца и внуци, но днес тези техни потомци се чувстват българи и говорят за България така, все едно са я напуснали вчера. А никога дори не са стъпвали у нас! Те поддържат своите традиции, език, обичаи, но също имат огромна нужда от нашата подкрепа. А от една година се намират и във война, техните синове и бащи са на фронта. Сърцето ми е с всички тях, моля се това час по-скоро да свърши и да си говорим само за култура и образование с тях.
Какво мислите за регламента, по който се придобива българско гражданство в момента? Вашите колеги от ГЕРБ внесоха законопроект за промяна на Закон за българското гражданство, какво е Вашето мнение?
Трябва да бъде коренно променена политиката ни за предоставяне на българско гражданство на хора от историческите ни общности зад граница, законът трябва да се промени. В момента той е по-скоро пречка, отколкото възможност за нашите сънародници. Има достатъчно добри примери в ЕС за прагматична и национално отговорна политика по въпроса като например в Румъния, Унгария, Гърция. Не е необходимо да измисляме нещо революционно или крайно, просто да изпълним дълга си към тези хора, защото те разчитат на нас. Те виждат в България своята родина-майка, която може да им предостави поле за изява, за по-добър живот, може да защити правата им и да поддържа нормални връзки с тях, да им помага да съхранят своята идентичност. Виждам доста несъвършенства в законопроекта, внесен от ГЕРБ, така че по този въпрос ще имаме тепърва много работа.
Измина половин година, откакто в предишното НС гласувахте решение в подкрепа на предложението на френското председателство, с което България се съгласява при определени условия да допусне РСМ до преговори за членство в ЕС. Как според Вас се развиха двустранните отношения оттогава? Изпълняват ли се нашите условия от властите в Скопие, някои от тях бяха свързани и с конкретни срокове?
За съжаление не се забелязва напредък в двустранните отношения. Ако мога да си позволя една шега, дори самолетната линия, която бе помпозно открита с много надежди в началото на годината, полетя малко като една бяла лястовица, пък си кацна и всичко приключи. Извън шегата, „Демократична България“ положи много усилия в предишния парламент, за да може не само процесът да бъде деблокиран от наша страна, но българските условия да бъдат включени в преговорната рамка и всички съпътстващи документи, така че националните ни интереси да бъдат защитени. Въпросът бе изключително сложен и малко хора са запознати с детайлите, а както знаем те са най-важни. В тази съвкупност от налични договори, протоколи и реквизитите на одобреното предложение са заложени конкретни условия и срокове, които към днешна дата не са изпълнени. Най-важното от тях бе българите да бъдат включени в конституцията на РСМ, за да може да стартира преговорният процес. Освен това трябваше в срок от 1 месец да бъдат публикувани официално личностите, за които Съвместната комисия вече е постигнала договореност, че са част от общата ни история и следва да бъдат чествани заедно по изготвен график още тази година. Трябваше да започне работа и по промяна на съдържанието на учебниците и учебните програми. Трябваше да се положат усилия от страна на властите за ограничаване на говора на омраза, за промяна на обидното за българите съдържание на табелите на исторически паметници, за разкриване на досиетата на репресивните служби на бившия комунистически режим и реабилитация на жертвите, които са били обект на репресии заради българското си съзнание. Към момента не мога да кажа, че нещо от това е изпълнено. Даже напротив, по определени точки имаме влошаване на обстановката.
