Работата ми в 48-ото Народно събрание

Основният ми фокус като народен представител в 48-ото Народно събрание беше да започна работа по политики, да заложа цели и да изградя добри отношения с останалите политически сили в парламента.

Постарах се да направя възможно най-много от това, заради което сте ме изпратили там – образование, политики, подобряващи живота на децата, на жените, хората с увреждания, сънародниците ни зад граница. Спасяване на доверието и сътрудничеството ни с Република Северна Македония. Сложната политическа обстановка намалява ефективността на парламентарната демокрация, но не е повод да не полагаме усилия.

В същото време, след инвазията на Русия срещу Украйна, неимоверно нараснаха както вътрешнополитическите, така и геополитическите заплахи срещу България.

По време на мандата на 48-ото Народно събрание, заедно с колегите ми от “Демократична България”, бяхме и оставаме решени да стоим на пътя на опитите страната ни да бъде отклонена от европейския ѝ цивилизационен избор.

Работата ми в 48-ото Народно събрание в числа

За четирите месеца живот на този парламент съм участвала в 50 пленарни заседания, 21 заседания на комисии, 35 срещи и събития, задала съм 24 въпроса към министри, внесла съм един собствен законопроект и съм била съвносител на още 19.

Всеки народен представител има право да участва в до две постоянни парламентарни комисии. Аз бях избрана за член на Комисията по политиките за българите извън страната и Комисията по образование и наука. По-нататък в този отчет можете да прочетете какво свърших с участието си в тях.

Елисавета Белобрадова

Образованието

Образованието е ключова сфера, чието развитие може да окаже влияние върху всеки един друг сектор в държавата. Поради краткия времеви хоризонт на този парламент, дейностите ми бяха насочени към реалистични мерки, които да повишат качеството на масовото образование и да намалят неравенствата в него. С това убеждение станах съвносител на предложението за изменение в Закона за училищното и предучилищното образование, което даваше възможност на зрелостниците да се явят за повишаване на оценката от зрелостния си изпит. Затова подкрепих и предложението за безплатни учебници за учениците до края на средното им образование, макар и двете инициативи да не идваха от моята политическа формация.

Извън пряката ми законодателна дейност проведох серия от срещи в София и в страната с директори, преподаватели и специалисти в училища, детски градини и ясли, с представители на неправителствени организации, работещи в сектора, и с множество колеги – депутати от различни политически сили.

Заедно формулирахме конкретни проблеми, чиито решения ще предложа в следващия парламент, ако отново получа доверие за това:

  • Достъп до ясла и детска градина за всяко дете, чието семейство желае такава грижа;
  • Стандарти за качество на грижата в най-ранната възраст и контрол за спазването им;
  • Реално включване на децата, чийто роден език не е българският, в обхвата на ранната детска грижа, като основа за качествено образование в училище;
  • Изграждане на цялостна система за подпомагане на семействата на деца със специални образователни потребности и техните учители;
  • Предотвратяване на отпадане на ученици от учебната система чрез гарантиране и разширяване на дейността на образователните медиатори;
  • Гъвкави форми на обучение за деца, които по здравословни причини не могат да учат присъствено през част от учебната година;
  • Подкрепа на учителите за личностното и професионалното им развитие според индивидуалните им потребности.
Елисавета Белобрадова на среща с представители на училищни парламенти от цялата страна по покана на Център за междуетническа толерантност „Амалипе“
Деца от първи до четвърти клас на ОУ „Христо Ботев“ от град Стамболийски на посещение в Народното събрание

Малките деца

Грижата за децата от 0 до 3 години е абсолютен фокус на работата ми. В този парламент бях инициатор и вносител на две предложения за законови промени, с които да се създаде система за подкрепа на ранното детско развитие в първите 1 000 дни от живота.

С проекта за промяна на Закона за социалните услуги предложихме създаване на нова социална услуга по ранна детска интервенция.

  • Широкият хоризонт на това предложение предвиждаше да се създаде национална програма за скрининг на детското развитие на 9 и 18 месеца, работещ „път“ за семейството, когато се установят интелектуални затруднения или увреждане при детето в най-ранна възраст, и изграждане на услугите и специалистите, които да оказват подкрепа;
  • Положихме началото на работещ диалог с Министерствата на здравеопазването и на социалната политика, които би следвало да изпълнят една такава реформа;
  • Започнахме да планираме мерки за подкрепа на патронажните сестри в работата им с уязвими семейства;
  • Поставихме на дневен ред статута на здравните медиатори, които покриват огромен брой услуги, но въпреки това получават минимално заплащане и нямат закрила от институциите.

Предложих промени и в Закона за предучилищното и училищното образование, с които детските ясли трябваше да преминат на подчинение на МОН. Формално тази промяна е административна. Тя би дала възможност за реформа, която:

  • Да гарантира повече инвестиции в грижата за най-малките;
  • Да гарантира създаването на повече места в яслите там, където те не достигат;
  • Да въведе изискване в грижата за децата да участват повече специалисти с по-разнообразна квалификация;
  • Да въведе стандарт за качество на грижата за децата до 3 години, в съответствие със съвременните препоръки за образование и грижа в ранна детска възраст;
  • Да улесни идентифицирането на деца с проблеми в развитието в най-ранна възраст;
  • Да създаде възможност за подкрепа на децата с проблеми в развитието и с увреждания от профилирани специалисти на много по-ранен етап.

В общественото обсъждане на проектите участваха всички заинтересовани страни и колегите от всички политически сили. Макар и двата проекта да не успяха да станат факт в рамките на този парламент, дискусиите по темата я направиха разпознаваема и политически значима. Това дава възможност да я продължим в 49-ото НС.

Среща на 12 януари 2023 г., посветена на новата философия за ранна детска грижа. Участие взеха Министерство на образованието и науката, Министерство на здравеопазването, офиса на Омбудсмана, представители на общини от цялата страна, представители на синдикати, директори на самостоятелни ясли и на детски градини с яслени групи, народни представители, педиатри, неправителствени организации.

Големите деца

Един от големите проблеми с образованието на българските деца е невъзможността всички да получат равен достъп до училище и гарантирано оптимално качество на обучението там.

По време на 48-ия парламент имах много срещи с ученици – от училища в София, от училища в страната, от уязвими групи. Срещнах се и с техните учители, с организации, които ги подкрепят, с Държавната агенция за закрила на детето. Исках да съм сигурна, че държа жива връзката си с реалността, че държа в ума си най-важните въпроси на най-младите граждани на тази държава и че политиките, по които работя, наистина са в техен най-добър интерес.

Среща с ученици от 10 до 12 клас от 97 СУ „Братя Миладинови“ в гр. София

Жените

Защитата на жените и децата от насилие е реална демографска политика. Защитата на жените и децата от насилие е единствената приемлива политика за една правова държава.

48-ото НС стана поредното, което се провали в задължението си да проведе тази важна държавна политика. Участвах във внасянето на проекта за промени в Закона за защита от домашно насилие, който трябваше да осигури по-добра превенция и по-адекватна закрила за жертвите. Проектът беше отхвърлен на повторно гласуване, след емоционално включване на БСП, в което отново беше размахано плашилото на „джендъра“. Толкова неистини, изказани за толкова кратко време от парламентарната трибуна, не бях чувала.

Участвах във въпроси към министъра на вътрешните работи, свързани с един от случаите на насилие над жена от мъж, служител на МВР.

Защитата на правата на жените не е български национален проблем, а маркер за демократичното развитие на едно общество. Затова активно се включих и в движението за подкрепа на жените на Иран, които през есента поведоха протестите в страната си срещу ислямисткото правителство.

Среща с представители на иранската общност у нас

Хората с увреждания

Според последното преброяване хората с увреждания в България са близо 10%. Това са може би нашите съграждани, най-силно застрашени от бедност и социална изолация. За да продължа работата си по приоритетите, свързани с подобряване на адекватната подкрепа за независим живот, се включих в Комисията за изготвяне на проект на актуализирана спецификация с помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия (ПСПСМИ) и ремонти за хора с увреждания. Успяхме не просто да обновим списъка с помощни средства, но и списъка за ремонти, тъй като и двата бяха остарели и не отговаряха на нуждите. Липсата на бюджет за 2023 г. обаче пречи нуждаещите се да се възползват от новите възможности.

Подкрепих и промените в Закона за хората с увреждания, с които се прекратява абсурдната практика всяка помощ за човек с решение на ТЕЛК да се спира автоматично при изтичане срока на решението. Гласувах „За“ с ясното съзнание, че проблемите с оценката на възможностите на хората с увреждания и хронични заболявания, и как те да бъдат обвързани с подкрепа за достоен живот и оптимално личностно развитие, изискват много по-задълбочени решения, и то предимно в здравната система. Да се надяваме, че и това предстои.

Междувременно продължих усилията си да направя хората с увреждания по-видими и разпознаваеми в политиката и администрацията. Организирах две кръгли маси, един благотворителен базар и една изложба в Народното събрание.

Благотворителен коледен базар в парламента
Откриване на изложбата „Деца (не) като другите” на Анна Йончева, с 40 фотографии на деца с различни заболявания. 15 от тях приемат ентерална храна.

Здравето

Връзките между здравната и социалната системи са многобройни и неизбежни. Доброто взаимодействие между тези системи е жизненоважно и за екстремно бедните хора, чието здраве по дефиниция е в несравнимо по-голям риск, детската смъртност – в пъти над средната за страната, очакваната продължителност на живота – по-кратка с години, а достъпът до здравни услуги – понякога свит до невъзможен.

Една от темите, по които с колегите ми от „Демократична България“ започнахме да търсим решения, е статута на здравните медиатори. Те изнасят огромна част не само от здравнопрофилактичната, но и от социалната работа в България, и имат нужда от по-голяма сигурност и по-достойно възнаграждение.

Друга точка на пресичане на здравни и социални услуги, по която започнах да работя, е грижата за хората с психични заболявания. Наясно съм с мащаба на бездната, пред която съм застанала, и с огромния път, който българската психична грижа трябва да измине, за да бъде очовечена.

Включих се в дискусията за изграждането на Национална детска болница, организирана в НС от колегите Кремена Кунева и Д-р Александър Симидчиев. Все още нямам усещането, че здравето на децата е приоритет номер 1 за всички институции, от които то зависи, и продължавам да работя да стане такъв.

На конференцията “Устойчиво психично здраве в Европейския съюз” под егидата на чешкото председателство на съвета на ЕС, по покана на Кожа – чувствам се добре и на Mental Health Europe
Среща по проблемите на здравните медиатори, с участието на Национална мрежа на здравните медиатори, Българска асоциация по семейно планиране (БАСП) и проф. Ивайло Търнев

Българите в чужбина

Една от първите ми срещи като избран депутат в 48-ото НС, още преди официалното му свикване, беше с Райна Манджукова, председател на Изпълнителната агенция за българите в чужбина. Скоро след това бях избрана за заместник-председател на ресорната парламентарна комисия.

Съдбата на българите в чужбина е моя кауза от години. Заради войната в Украйна и умишлено подклажданото напрежение със съседката ни Република Северна Македония, българските общности в тези две държави бяха основен фокус на работата ми в комисията през тези месеци. В деня на бесарабските българи Дружество „Родолюбец“ ми оказа честта да ми връчи благодарствена грамота. Безкрайно благодарна съм за тези моменти, в които получавам знак, че избраната от мен посока има смисъл.

С грамота, връчена от Дружество “Родолюбец”, организация на бесарабски българи

Република Северна Македония

С особено значение за мен беше работата ми през тези месеци, свързана както с българската общност в Република Северна Македония, така и с отношенията между държавите ни изобщо. Парламентарната ми група инициира среща с Буяр Османи, външен министър на Република Северна Македония, и Агнеса Руси, посланик на Република Северна Македония в България. Присъствах на откриването на новия български културно-информационен център в Скопие заедно с културните министри на двете държави. Инициирах изслушването пред комисията по политиките за българите извън страната на представителите на български организации в Република Северна Македония относно трудностите, които срещат, и все по неприемливото ограничаване на свободата им на изразяване и на самоопределяне. Използвах всички средства на парламентаризма, за да реагирам срещу случая на насилие срещу човек с българско самосъзнание в Скопие. На откриването на изложбата „От двете страни на границата“ срещнах младежи и от двете държави.

Повечето български политици не искат да се ангажират проактивно с тази мъчна и чувствителна тема, и така тя остана заложник на руските интереси, говорещи през изявленията на председателя на Комисията Костадин Костадинов, а понякога и на други официални представители на България.

Аз няма да се откажа от тази своя мисия, няма и да забравя всички приятели в Република Северна Македония, и те винаги ще имат моята подкрепа.

Република Северна Македония и България заслужават добри отношения. Нашите хора в РСМ заслужават защита и достоен живот. Всички ние заслужаваме да се отървем завинаги от руската зависимост.

Националните флагове на Република България и на Република Северна Македония
На среща, организирана от Демократична България, с външния министър на Република Северна Македония господин Буяр Османи, посланика на Република Северна Македония Нейно Превъзходителство госпожа Агнеса Руси и делегация от Република Северна Македония.
На заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина

Украйна

Една от важните за мен теми беше българската позиция за войната в Украйна. Работата ми като народен представител от 48-ия парламент за приключване на позорното дистанциране на страната ни от оказване на военна помощ на Украйна започна веднага след като стана ясен изборния резултат. През октомври потвърдих пред посланика на Украйна в София Виталий Москаленко решимостта си да работя за приемане на решение на Народното събрание за изпращане на тежко въоръжение за Украйна. През ноември това решение най-после стана факт.

Заедно с Кремена Кунева използвахме правомощията си, за да упражним контрол над действията и бездействията на служебното правителство за оказване на подкрепа на украинците под временна закрила у нас.

Нямам никакво съмнение, че срамните ходове на българската власт както по отношение на военната помощ за Украйна, така и към бежанците от войната, бяха улеснени от мащабната пропаганда. Голям дял от бедите ни се дължат и на пълната липса на борба с дезинформацията в нашата страна. Нещо повече – държавници на най-високо ниво я разпространяват и закрилят, рушейки системно ценностните ни устои. Затова с огромен хъс се включих в организираната от нашата група дискусия на тема “Влияние на дезинформацията в условия на геополитическа криза”. Говорихме за огромното влияние на руската пропаганда както в България, така и в световен план. Начините, по които тя работи и как превръща реалността в измислица, заменяйки я с друга реалност, в която думата “истина” не е от значение. Заплахата, пред която повечето политици затварят очи, е огромна, а България е една от най-засегнатите страни.

В последното имахме многократни поводи да се уверим отново и отново през тези месеци на усилия за нормалност и отговорност към сложната реалност, към позициите ни на държавни жени и мъже, и най вече към хората, които очакват от нас решения, полезни за техния живот.

Среща с посланика на Украйна в София Негово Превъзходителство Виталий Москаленко
Среща, организирана от “Демократична България” и “Продължаваме промяната”, с Федор Вениславский, представител на президента Зеленски във Върховната рада на Украйна, членове на украинската комисия по сигурност и отбрана, както и посланика на Украйна в България Виталий Москаленко.

Демократичният ни избор или всеки един ден в моя живот като народен представител

Като народен представител от формация с непоколебима демократична ориентация, вяра в ценността на човешките права и върховенството на правото, ми се налага да ги отстоявам всеки ден и по всяка тема. Както теми, по които работя от много години, така и такива, които не бяха в списъка с приоритетите ми, когато ви убеждавах, че заслужавам да бъда депутат в 48-ия парламент.

Не предполагах, например, че ще ми се наложи да браня Изборния кодекс не просто от желанието за връщане на „хартиения“ процес, а от злонамерени и неовладяни опити той да бъде взривен из основи. Че отново ще се съберем пред сградата на Народното събрание и ще си припомним за „нощта на белия автобус“.

Извън предварително планираните ми приоритети беше и необходимостта служебното правителство да бъде убеждавано, че е необходимо да внесе в парламента проект за бюджет за 2023 г. Нещо повече – че законът го задължава да направи тази стъпка.

Наложи се също така Народното събрание да задължи Министерския съвет, в координация с Българската народна банка, да ускори консултациите и преговорите с европейските институции, държавите-членки, чиято парична единица е еврото и държавите, участващи в Механизма за обменните курсове, с оглед приемане на еврото с целева дата 1 януари 2024 г.

Участвах активно във всички тези процеси. Проведох и информационни срещи по редица въпроси, които не включих в този отчет.

Работата по тях по същество тепърва предстои.

You Might Also Like