Никога не съм разбирала защо, когато стане нещо изключително неприятно и някакви хора се държат невъзпитано в Народното събрание, ни наричат “детска градина”.
Детската градина ми е любимото място в България. Няма детска градина, в която проблемите да са изцяло едни и същи. Навсякъде научаваш нови неща. Затова започнах да обикалям детските градини в България.
Бях гост на две шуменски детски градини. Много песни изпяхме, направихме мартеници и поговорих с директорките за проблемите в системата, с които те се сблъскват – предизвикателствата да се грижиш качествено за децата през 2024г, трудностите, които срещат при полагане на грижи за деца със специалони образователни потребности, установяване на истинска връзка с родителите, липса на национална политика по ранно детско развитие, приети стандарти за ранно детско развитие.
Безкрайно съм благодарна, че самата директорка работи по неприети в България стандарти, защото от 2016 година чака да бъдат довършени, обнародвани и вкарани в работа.
От няколко месеца работим в тази насока и макар всички да казват, че образованието ни е абсолютен приоритет, то винаги пада в жертва на политическата обстановка, несигурността и проблемите, които държавата има като цяло. Образованието, всъщност, е най-точният тест за всички проблеми в една държава, защото няма друга система, която да се тества на национално ниво всяка година.
Прекрасно е да срещнеш директори със сърца, учители, които прегръщат децата постоянно, помощници на учителите, които дават всичко, за да се чувства едно дете обичано.
А децата са страхотни и са доста по-възпитани и усмихнати от нас в народното събрание.

Основният ми фокус като народен представител в 48-ото Народно събрание беше да започна работа по политики, да заложа цели и да изградя добри отношения с останалите политически сили в парламента.

Постарах се да направя възможно най-много от това, заради което сте ме изпратили там – образование, политики, подобряващи живота на децата, на жените, хората с увреждания, сънародниците ни зад граница. Спасяване на доверието и сътрудничеството ни с Република Северна Македония. Сложната политическа обстановка намалява ефективността на парламентарната демокрация, но не е повод да не полагаме усилия.

В същото време, след инвазията на Русия срещу Украйна, неимоверно нараснаха както вътрешнополитическите, така и геополитическите заплахи срещу България.

По време на мандата на 48-ото Народно събрание, заедно с колегите ми от “Демократична България”, бяхме и оставаме решени да стоим на пътя на опитите страната ни да бъде отклонена от европейския ѝ цивилизационен избор.

Работата ми в 48-ото Народно събрание в числа

За четирите месеца живот на този парламент съм участвала в 50 пленарни заседания, 21 заседания на комисии, 35 срещи и събития, задала съм 24 въпроса към министри, внесла съм един собствен законопроект и съм била съвносител на още 19.

Всеки народен представител има право да участва в до две постоянни парламентарни комисии. Аз бях избрана за член на Комисията по политиките за българите извън страната и Комисията по образование и наука. По-нататък в този отчет можете да прочетете какво свърших с участието си в тях.

Образованието

Образованието е ключова сфера, чието развитие може да окаже влияние върху всеки един друг сектор в държавата. Поради краткия времеви хоризонт на този парламент, дейностите ми бяха насочени към реалистични мерки, които да повишат качеството на масовото образование и да намалят неравенствата в него. С това убеждение станах съвносител на предложението за изменение в Закона за училищното и предучилищното образование, което даваше възможност на зрелостниците да се явят за повишаване на оценката от зрелостния си изпит. Затова подкрепих и предложението за безплатни учебници за учениците до края на средното им образование, макар и двете инициативи да не идваха от моята политическа формация.

Извън пряката ми законодателна дейност проведох серия от срещи в София и в страната с директори, преподаватели и специалисти в училища, детски градини и ясли, с представители на неправителствени организации, работещи в сектора, и с множество колеги – депутати от различни политически сили.

Заедно формулирахме конкретни проблеми, чиито решения ще предложа в следващия парламент, ако отново получа доверие за това:

• Достъп до ясла и детска градина за всяко дете, чието семейство желае такава грижа;
• Стандарти за качество на грижата в най-ранната възраст и контрол за спазването им;
• Реално включване на децата, чийто роден език не е българският, в обхвата на ранната детска грижа, като основа за качествено образование в училище;
• Изграждане на цялостна система за подпомагане на семействата на деца със специални образователни потребности и техните учители;
• Предотвратяване на отпадане на ученици от учебната система чрез гарантиране и разширяване на дейността на образователните медиатори;
• Гъвкави форми на обучение за деца, които по здравословни причини не могат да учат присъствено през част от учебната година;
• Подкрепа на учителите за личностното и професионалното им развитие според индивидуалните им потребности.
  

Малките деца

Грижата за децата от 0 до 3 години е абсолютен фокус на работата ми. В този парламент бях инициатор и вносител на две предложения за законови промени, с които да се създаде система за подкрепа на ранното детско развитие в първите 1 000 дни от живота.

С проекта за промяна на Закона за социалните услуги предложихме създаване на нова социална услуга по ранна детска интервенция.

• Широкият хоризонт на това предложение предвиждаше да се създаде национална програма за скрининг на детското развитие на 9 и 18 месеца, работещ „път“ за семейството, когато се установят интелектуални затруднения или увреждане при детето в най-ранна възраст, и изграждане на услугите и специалистите, които да оказват подкрепа;

• Положихме началото на работещ диалог с Министерствата на здравеопазването и на социалната политика, които би следвало да изпълнят една такава реформа;
• Започнахме да планираме мерки за подкрепа на патронажните сестри в работата им с уязвими семейства;
• Поставихме на дневен ред статута на здравните медиатори, които покриват огромен брой услуги, но въпреки това получават минимално заплащане и нямат закрила от институциите.

Предложих промени и в Закона за предучилищното и училищното образование, с които детските ясли трябваше да преминат на подчинение на МОН. Формално тази промяна е административна. Тя би дала възможност за реформа, която:

• Да гарантира повече инвестиции в грижата за най-малките;
• Да гарантира създаването на повече места в яслите там, където те не достигат;
• Да въведе изискване в грижата за децата да участват повече специалисти с по-разнообразна квалификация;
• Да въведе стандарт за качество на грижата за децата до 3 години, в съответствие със съвременните препоръки за образование и грижа в ранна детска възраст;
• Да улесни идентифицирането на деца с проблеми в развитието в най-ранна възраст;
• Да създаде възможност за подкрепа на децата с проблеми в развитието и с увреждания от профилирани специалисти на много по-ранен етап.

В общественото обсъждане на проектите участваха всички заинтересовани страни и колегите от всички политически сили. Макар и двата проекта да не успяха да станат факт в рамките на този парламент, дискусиите по темата я направиха разпознаваема и политически значима. Това дава възможност да я продължим в 49-ото НС.

Големите деца

Един от големите проблеми с образованието на българските деца е невъзможността всички да получат равен достъп до училище и гарантирано оптимално качество на обучението там.

По време на 48-ия парламент имах много срещи с ученици – от училища в София, от училища в страната, от уязвими групи. Срещнах се и с техните учители, с организации, които ги подкрепят, с Държавната агенция за закрила на детето. Исках да съм сигурна, че държа жива връзката си с реалността, че държа в ума си най-важните въпроси на най-младите граждани на тази държава и че политиките, по които работя, наистина са в техен най-добър интерес.

Жените

Защитата на жените и децата от насилие е реална демографска политика. Защитата на жените и децата от насилие е единствената приемлива политика за една правова държава.

48-ото НС стана поредното, което се провали в задължението си да проведе тази важна държавна политика. Участвах във внасянето на проекта за промени в Закона за защита от домашно насилие, който трябваше да осигури по-добра превенция и по-адекватна закрила за жертвите. Проектът беше отхвърлен на повторно гласуване, след емоционално включване на БСП, в което отново беше размахано плашилото на „джендъра“. Толкова неистини, изказани за толкова кратко време от парламентарната трибуна, не бях чувала.

Участвах във въпроси към министъра на вътрешните работи, свързани с един от случаите на насилие над жена от мъж, служител на МВР.

Защитата на правата на жените не е български национален проблем, а маркер за демократичното развитие на едно общество. Затова активно се включих и в движението за подкрепа на жените на Иран, които през есента поведоха протестите в страната си срещу ислямисткото правителство.

Хората с увреждания

Според последното преброяване хората с увреждания в България са близо 10%. Това са може би нашите съграждани, най-силно застрашени от бедност и социална изолация. За да продължа работата си по приоритетите, свързани с подобряване на адекватната подкрепа за независим живот, се включих в Комисията за изготвяне на проект на актуализирана спецификация с помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия (ПСПСМИ) и ремонти за хора с увреждания. Успяхме не просто да обновим списъка с помощни средства, но и списъка за ремонти, тъй като и двата бяха остарели и не отговаряха на нуждите. Липсата на бюджет за 2023 г. обаче пречи нуждаещите се да се възползват от новите възможности.

Подкрепих и промените в Закона за хората с увреждания, с които се прекратява абсурдната практика всяка помощ за човек с решение на ТЕЛК да се спира автоматично при изтичане срока на решението. Гласувах „За“ с ясното съзнание, че проблемите с оценката на възможностите на хората с увреждания и хронични заболявания, и как те да бъдат обвързани с подкрепа за достоен живот и оптимално личностно развитие, изискват много по-задълбочени решения, и то предимно в здравната система. Да се надяваме, че и това предстои.

Междувременно продължих усилията си да направя хората с увреждания по-видими и разпознаваеми в политиката и администрацията. Организирах две кръгли маси, един благотворителен базар и една изложба в Народното събрание.

Здравето

Връзките между здравната и социалната системи са многобройни и неизбежни. Доброто взаимодействие между тези системи е жизненоважно и за екстремно бедните хора, чието здраве по дефиниция е в несравнимо по-голям риск, детската смъртност – в пъти над средната за страната, очакваната продължителност на живота – по-кратка с години, а достъпът до здравни услуги – понякога свит до невъзможен.

Една от темите, по които с колегите ми от „Демократична България“ започнахме да търсим решения, е статута на здравните медиатори. Те изнасят огромна част не само от здравнопрофилактичната, но и от социалната работа в България, и имат нужда от по-голяма сигурност и по-достойно възнаграждение.

Друга точка на пресичане на здравни и социални услуги, по която започнах да работя, е грижата за хората с психични заболявания. Наясно съм с мащаба на бездната, пред която съм застанала, и с огромния път, който българската психична грижа трябва да измине, за да бъде очовечена.

Включих се в дискусията за изграждането на Национална детска болница, организирана в НС от колегите Кремена Кунева и Д-р Александър Симидчиев. Все още нямам усещането, че здравето на децата е приоритет номер 1 за всички институции, от които то зависи, и продължавам да работя да стане такъв.

Българите в чужбина

Една от първите ми срещи като избран депутат в 48-ото НС, още преди официалното му свикване, беше с Райна Манджукова, председател на Изпълнителната агенция за българите в чужбина. Скоро след това бях избрана за заместник-председател на ресорната парламентарна комисия.

Съдбата на българите в чужбина е моя кауза от години. Заради войната в Украйна и умишлено подклажданото напрежение със съседката ни Република Северна Македония, българските общности в тези две държави бяха основен фокус на работата ми в комисията през тези месеци. В деня на бесарабските българи Дружество „Родолюбец“ ми оказа честта да ми връчи благодарствена грамота. Безкрайно благодарна съм за тези моменти, в които получавам знак, че избраната от мен посока има смисъл.

Република Северна Македония

С особено значение за мен беше работата ми през тези месеци, свързана както с българската общност в Република Северна Македония, така и с отношенията между държавите ни изобщо. Парламентарната ми група инициира среща с Буяр Османи, външен министър на Република Северна Македония, и Агнеса Руси, посланик на Република Северна Македония в България. Присъствах на откриването на новия български културно-информационен център в Скопие заедно с културните министри на двете държави. Инициирах изслушването пред комисията по политиките за българите извън страната на представителите на български организации в Република Северна Македония относно трудностите, които срещат, и все по неприемливото ограничаване на свободата им на изразяване и на самоопределяне. Използвах всички средства на парламентаризма, за да реагирам срещу случая на насилие срещу човек с българско самосъзнание в Скопие. На откриването на изложбата „От двете страни на границата“ срещнах младежи и от двете държави.

Повечето български политици не искат да се ангажират проактивно с тази мъчна и чувствителна тема, и така тя остана заложник на руските интереси, говорещи през изявленията на председателя на Комисията Костадин Костадинов, а понякога и на други официални представители на България.

Аз няма да се откажа от тази своя мисия, няма и да забравя всички приятели в Република Северна Македония, и те винаги ще имат моята подкрепа.

Република Северна Македония и България заслужават добри отношения. Нашите хора в РСМ заслужават защита и достоен живот. Всички ние заслужаваме да се отървем завинаги от руската зависимост.

Украйна

Една от важните за мен теми беше българската позиция за войната в Украйна. Работата ми като народен представител от 48-ия парламент за приключване на позорното дистанциране на страната ни от оказване на военна помощ на Украйна започна веднага след като стана ясен изборния резултат. През октомври потвърдих пред посланика на Украйна в София Виталий Москаленко решимостта си да работя за приемане на решение на Народното събрание за изпращане на тежко въоръжение за Украйна. През ноември това решение най-после стана факт.

Заедно с Кремена Кунева използвахме правомощията си, за да упражним контрол над действията и бездействията на служебното правителство за оказване на подкрепа на украинците под временна закрила у нас.

Нямам никакво съмнение, че срамните ходове на българската власт както по отношение на военната помощ за Украйна, така и към бежанците от войната, бяха улеснени от мащабната пропаганда. Голям дял от бедите ни се дължат и на пълната липса на борба с дезинформацията в нашата страна. Нещо повече – държавници на най-високо ниво я разпространяват и закрилят, рушейки системно ценностните ни устои. Затова с огромен хъс се включих в организираната от нашата група дискусия на тема “Влияние на дезинформацията в условия на геополитическа криза”. Говорихме за огромното влияние на руската пропаганда както в България, така и в световен план. Начините, по които тя работи и как превръща реалността в измислица, заменяйки я с друга реалност, в която думата “истина” не е от значение. Заплахата, пред която повечето политици затварят очи, е огромна, а България е една от най-засегнатите страни.

В последното имахме многократни поводи да се уверим отново и отново през тези месеци на усилия за нормалност и отговорност към сложната реалност, към позициите ни на държавни жени и мъже, и най вече към хората, които очакват от нас решения, полезни за техния живот.

Демократичният ни избор или всеки един ден в моя живот като народен представител

Като народен представител от формация с непоколебима демократична ориентация, вяра в ценността на човешките права и върховенството на правото, ми се налага да ги отстоявам всеки ден и по всяка тема. Както теми, по които работя от много години, така и такива, които не бяха в списъка с приоритетите ми, когато ви убеждавах, че заслужавам да бъда депутат в 48-ия парламент.

Не предполагах, например, че ще ми се наложи да браня Изборния кодекс не просто от желанието за връщане на „хартиения“ процес, а от злонамерени и неовладяни опити той да бъде взривен из основи. Че отново ще се съберем пред сградата на Народното събрание и ще си припомним за „нощта на белия автобус“.

Извън предварително планираните ми приоритети беше и необходимостта служебното правителство да бъде убеждавано, че е необходимо да внесе в парламента проект за бюджет за 2023 г. Нещо повече – че законът го задължава да направи тази стъпка.

Наложи се също така Народното събрание да задължи Министерския съвет, в координация с Българската народна банка, да ускори консултациите и преговорите с европейските институции, държавите-членки, чиято парична единица е еврото и държавите, участващи в Механизма за обменните курсове, с оглед приемане на еврото с целева дата 1 януари 2024 г.

Участвах активно във всички тези процеси. Проведох и информационни срещи по редица въпроси, които не включих в този отчет.

Работата по тях по същество тепърва предстои.

Вчера в публичното пространство се появи едно грозно и абсолютно неприемливо проявление на човешката глупост и безсилие.

През 2023 година все още съществуват хора, които смятат, че могат да атакуват жени като ги унижават публично с коментари за личния им живот и личността им.

В тази връзка е много важно да се подчертае следното.

През времето, прекарано в политиката, никога не съм ставала свидетел на проявления на сексизъм.

Жените в Народното събрание и изпълнителната власт имат не просто солидно присъствие, но и работят при абсолютно равни възможности и условия, независимо от партийните различия.

Няма политическа сила, която да няма силни и активни жени в ръководството си.

Жълтите медии и шепата жалки личности в периферията на обществото са последното убежище на грозни и нелепи прояви.

Това е реалността.

А този ”клип”, това съвършено падение, ще бъде оставено на присъдата на общественото мнение, което ще даде оценката си и нямам никакво съмнение каква ще бъде тя.

Повече от една година като народен представител работя в посока на фундаментална промяна в ранната детска грижа. Истински вярвам, че тя е в основата на това, което всички искаме за децата си – добро, съвременно и качествено образование, както и добра, съвременна и качествена грижа.

Ранната детска грижа е свързана с периода на развитие на детето, когато то се развива най-бързо и научава най-много неща. По тази причина всички държави отделят най-голяма част от бюджета си за образование точно в тези години – между 2 и 6 години. От друга страна, България отделя най-малко пари за този етап на образование на децата, защото все още следваме старите модели, при които се опитваме, когато вече много късно, да поправим допуснатите грешки и да наваксаме неща, които няма как да бъдат наваксани в по-късен момент.

Това е причината ранната детска грижа и предучилищното образование да са абсолютен фокус на моята работа като народен представител. Това е най-важната фаза и едновременно с това е най-изостаналият и нереформираният етап в България.

С огромна гордост Ви представям законопроекта, за който се боря повече от година – преместването на яслената институция от Министерство на здравеопазването в Министерство на образованието и науката.

Очаквани резултати от прилагането на предложените промени:

• Преминаването към единна система на управление ще предпостави приемането на общ стандарт за организацията и съдържанието в цялата система за образование и грижи в ранна детска възраст (ОГРДВ) и тяхното координирано прилагане за постигане на високо качество. Ще бъдат преодолени многобройните различия между институциите за ОГРДВ при работата с деца, които се намират в една и съща възрастова група.
• Изграждането на единна система за ОГРДВ, както и синхрон в изискванията към тяхната организация и съдържание. Ще бъде утвърдено общо разбиране на същността на обучението в ранна възраст независимо от възрастовата група, в която са децата. Детската градина ще се превърне в институция, предоставяща образование и грижи в ранна детска възраст, като по този начин ще бъде преодоляна и необходимостта от повторна адаптация на децата от яслата към детската градина.
• Възможността за предоставяне на подкрепа на личностното развитие в възрастта под три години, което ще има голяма добавена стойност към благосъстоянието на детето, както и за училищната готовност и академични постижения.
• Повишаването на процента на обхват във възрастовия интервал под 3-годишна възраст, поради осигурените единен подход, организация и качество за децата, независимо от възрастта им.

Благодаря на всички политически сили, които не само ни подкрепиха, а и активно участваха в създаването му и станаха съвносители – Продължаваме промяната, ГЕРБ-СДС, Български възход. Останалите парламентарни групи също заявиха принципната си подкрепа.

Благодаря на Министерство на здравеопазването за съдействието и аргументите. Благодаря на Министерство на образованието и науката за цялата експертна подкрепа. Благодаря на хората от общините, които ми дадоха ценни напътствия. Не съм срещала толкова мащабна подкрепа за друг законопроект. Искрено се надявам той да може да бъде гласуван в това Народно събрание.

На 16 септември 2022 г., в 21 век, една млада жена само на 22 години умира в ареста от побой, нанесен ѝ от моралната полиция в Иран, защото хиджабът ѝ не е поставен според изискванията на иранския режим.

За броени дни името Махза Амини се превръща в знаме на съпротивата на хиляди иранци срещу същия този режим, а иранските жени излизат смело срещу полицията, горейки своите хиджаби и скандирайки: “Смърт на тирана!”

Ние от коалиция “Демократична България” искаме да изразим публично от най-високата трибуна в нашата демократична, свободна страна своята подкрепа за тези изключително смели жени и за мъжете, които са рамо до рамо с тях в битката за свободата на техните тела.

Но битката за свободата не е нова за иранските жени. Още през 1907 г. те взимат дейно участие в конституционната реформа в страната. Десетилетия наред Иран е светска държава, а жените свободни и достойни граждани до идването на ислямския режим през 1979 г., когато стотици хиляди от тях излизат по улиците, за да защитят правото си да избират как да разполагат със  собствените си ръце, тела, коси. Уви, тази съпротива забавя само с няколко години налагането на терора над личността на жената и до ден днешен в Иран жената е обект на тормоз, а жестоките ограничения, наложени от религиозните норми в страната, превръщат темата за женското тяло в  централна за властта.

През десетилетията жените са били бити, измъчвани, убивани, но тяхната съпротива не стихва, за да достигне своята кулминация след смъртта на Махза Амини. В последните седмици над сто човека, някои от които непълнолетни, изчезват или са убити по време на протестите, но протестите не стихват.

С годините думата “феминизъм” е белязана от хиляди грешни интерпретации, но ако трябва да ѝ дадем определение, нека го направим днес в тази зала – а именно простата, човешка възможност на една жена да избира своята съдба – да се облича както тя прецени, да обича свободно, да завърши висше образование, да работи да бъде дори народен представител и да носи косата си публично къса или дълга.

В тези месеци на изпитание за целия цивилизован свят в Иран жените ни преподават урок по смелост. Някои от тях са още деца, съвсем млади, но като ги погледнем виждаме огромната сила, която дава най-висшето стремление – стремлението към свободата. Защото свободата е най-висшето благо и борбата за нея е всеки ден дори тук, в нашата свободна правова държава. Виждаме битката за правото на избор на човешкото същество в най-чистата ѝ форма.

Присъединявам се към всички държави, организации и личности, които подкрепиха иранските жени. Позволете и на мен в лично качество да изразя не само своята подкрепа, но и огромно страхопочитание към смелостта им. 

[aiovg_videos]

Във връзка с ескалацията на актовете на агресия срещу българите в Република Северна Македония и зачестилите инциденти, насочени срещу българските клубове, в т.ч. стрелбата по клуба „Цар Борис III“ в гр. Охрид, заявявам своята позиция по темата.

След години на конфронтация и нагнетяване на напрежение в междудържавните отношения след подписването на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество от 2017 г. през тази година положихме усилия за отблокиране на присъединителния процес на Република Северна Македония към Европейския съюз. 47-ото Народно събрание по предложение на “Демократична България” прие решение, с което българските искания станаха част от условията на самата преговорна рамка, в т.ч. изискването за изменение на конституцията на страната за гарантиране на правата на българите там. Приетото предложение на френското председателство на Съвета на ЕС ангажира самите европейски институции в процеса по наблюдение на изпълнението. Наш дълг е да останем ангажирани в процеса на присъединяване на страната към ЕС, да подкрепяме процесите на демократизация и провеждането на институционални реформи с особен акцент върху защитата на правата на българите в РСМ.

Както е известно, с Договора за Европейския съюз се определят условията и принципите, на които всяка държава, която желае да стане член на ЕС, трябва да отговаря. Всяка държава-кандидат е необходимо да споделя европейските ценности и да покрива критериите за членство в ЕС, посочени в Споразумението за стабилизиране и асоцииране с ЕС, Хартата на основните права на ЕС и Копенхагенските критерии. В критериите за членство се изисква наличието на стабилност на институциите, гарантиращи демокрацията, върховенството на правото, правата на човека и зачитането и закрилата на малцинствата. В „Споразумението за стабилизиране и асоцииране със Северна Македония“ от 2004 г. е записано, че Северна Македония се съгласява да зачита демократичните принципи и правата на човека, активно да насърчава регионалното сътрудничество и развитието на добросъседски отношения.

Въпреки декларираното намерение на властите в РСМ за присъединяване към ЕС, реално наблюдаваме ескалация на случаите на конфронтация. Клубът в Охрид неколкократно е бил обект на умишлено организирани атаки, включително по време на самото му откриване в присъствието на българския посланик в Скопие. Множеството примери през годините ясно показват атмосферата, в която нашите сънародници в РСМ се опитват да водят свободен и достоен живот. Тези случаи поставят под въпрос доколко тази страна-кандидат изпълнява критериите от Копенхаген, Споразумението за стабилизиране и асоцииране с ЕС, както и Европейската харта за правата на човека.

Остро осъждам всички прояви и политики, с които се нарушават правата на македонските българи:

• Отказът на македонските власти от изпълнението на искането, отправено през 2021 г. от няколко организации на македонски българи за включването им в конституцията на РСМ, което от месец юли тази година е и ключово условие за стартирането на преговорния процес с ЕС. Това би гарантирало техния статут и равноправие с останалите народностни групи в съседната държава. Юридическото потвърждение за тяхното съществуване ще позволи на македонските българи да изразяват свободно своята етническа принадлежност, което е основно човешко право. Ще могат безпрепятствено да организират свои културни прояви, фестивали, събития, ще могат да участват според приетия квотен принцип в местното управление в общините, в различните  институции и ще се ползват от всички останали права и свободи, които конституцията гарантира на другите етнически групи.
• Гласуването на специален дискриминационен закон, който ограничава правото на сдружение на македонските българи посредством въвеждане на рестриктивен списък от имена на личности, които може да носят техните клубове.
• Невъзможността за изучаване на книжовен български език в образователната система от децата на македонските българи.
• Невъзможността за заемане на държавни постове от македонски българи с изявена етническа принадлежност.
• Толерирането на рушенето и фалшифицирането на български исторически и културни паметници.
• Фалшифицирането на автентични исторически извори, свързани с българското културно-историческо наследство в историко-географска област Македония.
• Оспорването на правото на самоопределение както на днешните македонски българи, така и на техни предци.
• Гласуването на дискриминационен закон, който ограничава правото на сдружение на македонските българи чрез въвеждането на рестриктивен списък от имена на личности, които може да носят техните клубове, на базата на едностранна интерпретация на исторически факти и събития според официалната доктрина в Република Северна Македония. Не можем да очакваме гражданите свободно да се самоопределят като българи при тези зачестили актове на агресия.
• Разкриване на досиетата на югославските тайни служби, извършвали репресии над македонските българи; реабилитиране на техните жертви, изплащане на компенсации на тях и техните семейства за причинените страдания.

Без да бъде окуражено и подпомогнато желанието за извършване на дълбоки реформи в македонското общество, то няма да успее да скъса с близкото тоталитарно минало и да се освободи от постюгославския комплекс. Единствено решителната демократизация на страната и гарантирането на правата на всички нейни граждани, включително на македонските българи, могат да осигурят нейната истинска независимост, просперитет и европейско бъдеще.