Преди броени часове гражданите научиха от самия ни Премиер потресаващата новина, че животът му е в опасност. Едно писмо с изрязани букви, куршум и снимка – този зловещ набор от знамения не остави и капка съмнение относно намерението и целта на неизвестен нам до този час злодей. След като съдържанието на комплекта стана общоизвестно, някои недотам далновидни субекти побързаха да обявят опасността за мнима и заявиха, че всичко това е плод на недообмислен ПР и като цяло – една несериозна работа, която е подигравка с нас, гражданите. Противно на платените драскачи и лековерните блюстители на общественото спокойствие, аз ще бъда един от малкото гласове, които не ще се съгласят с тази цинична теза. Затова, сега дръзвам да прикова вниманието ви върху поредицата от знаци, които неминуемо доведоха до събитията от последните дни, както и да предоставя няколко насоки за краткосрочни действия на всички онези, които истински се притесняват, че Премиерът ни е в смъртна заплаха.

Но преди това, нека обърна внимание на една обезпокоителна тенденция. Много хора се аргументират, че ако би съществувала реална опасност за Него, то той не би я оповестявал публично, а ще да би наредил да се проведе тайно и съвсем секретно следствие, което да подсигури физическата му цялост. Уви, това са твърдения – недоносчета, които не отчитат главната цел на Премиера, а именно – да предупреди нас, неговите подопечни, да се приготвим за в случай, че поради някакво извънредно и злощастно събитие той внезапно се пресели в един по-добър свят (макар че кой свят би бил по-добър от този, управляван от него, за мен остава загадка).

А доводите за реалността на заплахата не липсват, нещо повече – те са очевидни. Да вземем например широката подкрепа на чистачките в тази страна, която Премиерът даде. Акт, нечуван по своя размах, смелост и далновидност. С метла в ръка, той ясно заяви своята позиция и с оголена риза се снима всред стотици цветя, въпреки латентната опасност от сенна хрема. Освен това, в практиката си Премиерът не е пропускал случай да подкрепи обикновените жени, като се снима с клубове по интереси и политически дружества на нежната половина от народа ни из цялата страна. Това обаче редовно хвърля в смут и дълбока завист мъжете на България. Особено онези мъже, които за прехрана карат тирове в нощта и наскоро с дни висяха гладни и намусени по границата ни с Гърция. И не са само те! Нека не забравяме за хилядите селяни – производители на домашна ракия, на които напоследък се падна нелеката задача да варят алкохол в казани, близки до размерите на епруветка. Този феминистичен уклон в продължение на години устойчиво дразнеше стожерите на един отдавна захвърлен патриархат и доведе неминуемо до натрупването на злост, омраза и помисли за убийство.

Но независимо какви всъщност са причините, довели до това трагично за Премиера ни дередже, всички ние трябва да сме подготвени в случай, че той бъде злощастно прегазен от ТИР, подло залят с домашна скоросмъртница или захлупен с кошче за боклук от Терминал-1 до пълно задушаване. Ето и няколко основни препоръки към населението за действие в случай на такава евентуална злокобна обществена авария:

– Оглеждайте се. Не се знае кой от вас точно ще бъде човекът, спасил Премиера. Ако видите съмнителен субект по джапанки и долнище на анцуг, който влачи касетка с развалени ябълки и бръщолеви несвързано – обезвредете го и се обадете в Агенцията за защита на потребителя, за да докладвате опит за продажба на развалена продукция;

– Ходете на групи. За предпочитане с преобладаващо количество жени в групата. Така ще имате възможност да се снимате с Премиера приживе и да запазите скъп спомен за него, докато още е сред нас.

– Живейте все едно днес е последния ден от живота на Премиера. Платете си всички данъци, глоби и други държавни налози. Не обжалвайте дела, по които сте страна, за да не товарите съдебната система. Осигурете се здравно, дайте отпечатък, косъм и снимка на зеницата си на Министерството на здравеопазването.

– Останете си прости, защото, както е казал Премиера, „Вие сте прости и аз съм прост и затова се разбираме“. Ако останете прости, ще направите Премиера щастлив, а всеки иска Премиерът му да е щастлив.

– Престанете вече да дъвчете темата за КТБ. Изглеждате като дребни, пресметливи душици, които за пет лева са готови да загърбят човещината. Дето се вика – откъдето дошло, там и отишло. Пари се изкарват, живот не се връща назад. Ценете Премиера, както и той ви цени и не го дразнете, защото негово е царството небесно.

материалът е писан за bunt.bg

В последните няколко седмици се случиха доста неразбории в и около ДПС, сред който, разбира се, най-съществено място зае отстраняването на неговия председател Лютви Местан от страна на почетния председател – Ахмед Доган. На фона на тази рокада, обаче, се открояват още няколко тревожни факта. От една страна, това е опитът на дадени среди да изкарат Местан мъченик на благородна кауза и ценен за България политик. От друга, това е дългоочакваното осветляване на голяма част от агентите на петата колона на Русия у нас, което тепърва ще има своите последици. От трета, това са спекулациите за близкото политическо минало и бъдеще на бившия председател. Кохезията на тези събития предвещава надвиснала над България опасност, която има своя корен в две порочни тенденции – склонността на народа да проявява къса памет, комбинирана с отказ (или невъзможност) за рационални съждения и безмерната наглост на политиците, комбинирана с алчност и презрение към гласоподавателите.

На този фон, Лютви Местан призна в скорошно интервю, че е сложил подписа си под този на Станишев на кандидатурата за избор на Делян Пеевски за председател на ДАНС през 2013 г., „но това било грешка“. Лицето Пеевски от години е близък съратник на Местан и все още е депутат от ДПС, като през годините винаги е получавало безрезервната подкрепа на ръководството на партията и лично на Местан, в това число и по време на продължителните протести срещу кабинета на Орешарски. Пеевски не е осъждан и не е криминално проявен, дори напротив – ползва се със завиден обществен и партиен авторитет.

Във връзка с гореизложеното е важно да бъдат формулирани няколко ясни въпроси, на които неотклонно да се търси отговор, независимо от промяната в политическата конюнктура:

1. Какви са причините Местан да намира за грешка неговото назначение в ДАНС? Ако разполага с данни, които уличават Пеевски в свързаност с престъпни или олигархични кръгове, която го прави непригоден за поста, защо го защитаваше и запази като депутат в партията си в следващите две години? И най-вече – каква е истинската функция на Пеевски в ДПС и в държавата?

2. В кой момент Местан реши, че желае да провежда „нов курс“ и да бяга от своята, както самият той я нарича, „етно-корпоративна партия, партия на олигарсите и руските интереси“? В кое публично изказване от десетките, които е правил в последните няколко години, той се е противопоставил на политиката на партията си, на вече почетния председател Доган, на престъпния олигархичен модел на „обръчите от фирми“, на повсеместна корупция и на вмешателствата на чужди държави във вътрешните ни работи? И ако е вярно твърдението му, че се разграничава от ДПС, защо се наложи Ахмед Доган да го „освободи“ от поста му, а сам не напусна партията?

3. Ще оповести ли Местан публично и с документи влиянието на ръководената доскоро от него ДПС в службите, прокуратурата, банковата система, големите инфраструктурни и енергийни проекти?

4. В друго свое изказване Местан се оплака, че е „стъпил на руска мина“. В тази връзка, искаме да попитаме г-н Местан дали има информация кой е поставил тази мина? Има ли и други „мини“, има ли опасност за други политици да активират унищожителен за тях „взрив“, заложен от или със съдействието на външни сили? Като висш български политик, чиято партия до неотдавна е участвала в управлението на страната, и който от години разполага с поверителна информация за националната сигурност, потвърждава ли, че България е „минирана“ от Русия?

5. Кога г-н Местан се уплаши от руското влияние в страната? Влиянието на Русия в България е открит дебат, който се води от много години, но г-н Местан никога не е проявявал никакъв интерес от включването си в него и публичното обговаряне на пробивите в националната сигурност, които касаят политическия, социален и икономически живот на страната. Напротив, той с охота подели политическата отговорност с БСП при управлението на кабинета „Орешарски“ и подкрепи една явна политика на руско влияние, която беше изцяло в ущърб на националните интереси.

6. Счита ли Местан за нормално да провежда срещи и разговори с Президента на Турция, които не са съгласувани с МнВР и на които не е присъствал български дипломатически представител, както и да търси закрила от страна на турския посланик у нас? Може ли да посочи практика, при която друг политик в България или чужбина си е позволявал подобно поведение?

7. Какво разбира Местан под „мюсюлмански народ“ в България, когато казва, че се чувства част от него? Как това спомага за етническия мир у нас и за интеграцията на малцинствата? Защо негови функционери съдят България в Страсбург по темата за „майчиния език“, при положение, че проблемът с констутуционните текстове по отношение на езика, на който се провежда предизборната агитация стои вече повече от двайсет години – през цялата активна политическа кариера на г-н Местан? Защо чак когато беше изолиран от управлението на страната, повдига този въпрос по начин, който носи само и единствено поредното етническо разделение?

Въпросите в настоящия текст изглеждат риторични, но е задължително те да получат своите навременни и конкретни отговори. Наместо това, всички ние се чувстваме като в посредствен роман на Лъдлъм – цяла плеяда агенти, мафиоти и клоуни, се бори за медийно внимание, замеря се с шпионски термини, опитва се да разиграва всички фигури от политическата шахматна дъска и плете доноси. А ние стоим встрани и се държим като безпомощни наблюдатели.

материалът е писан за bunt.bg