В средата на месец февруари тази година, в качеството си на народен представител, получих сигнал относно случай, в който при проверка Комисията за защита на потребителите (КЗП) изисква от собственик на фитнес център сертификат, издаван от частна фирма „Мобил Лаб“ ООД на стойност 1000 лв. и поставя фитнес центъра в риск от затваряне поради липсата му.
Преглед на българското и европейското законодателство ясно показа, че сертификатът, който КЗП изисква, не е задължителен нормативен документ, а има препоръчителен характер.
Съгласно получено официално становище от Българската служба за акредитация (БСА) в страната не съществува акредитиран орган или фирма, която да издава сертификат, гарантиращ съответствие със стандарт БДС EN 17229:2019. Представената информация показа, че изискваните документи всъщност са налице, но въпреки това бизнесът е пред риск от затваряне поради изискване за конкретен доброволен сертификат с препоръчителен характер.
Възникна въпросът на какво основание КЗП приема за валиден документ, издаден от частно дружество без акредитация, както и как комисията удостоверява, че услугата не отговаря на БДС, при положение че не разполага със собствени акредитирани механизми за такава проверка.
Друг въпрос, който се открои в случая, бе насочването към конкретната частна фирма като издаваща сертификата и дали това представлява обективно административно изискване. След подаден сигнал от засегнатата страна, фирмата „Мобил Лаб“ ООД (гр. Русе) е преустановила издаването на такива сертификати, което поставя под въпрос законността на практиката и възможността за неправомерно въздействие от страна на КЗП.
Не на последно място, Комисията за защита на потребителите има задължението да проверява всички документи, удостоверяващи безопасността на обекта, но вместо това, КЗП делегира дейността си на частна фирма и в последствие незаконосъобразно изисква платен документ от частна фирма със стойността на ‘’сертификат коректна фирма’’.
Повдигнах тези въпроси в четири искания за информация към КЗП в качеството си на народен представител, съгласно член 139 от ПОДНС. Както е описано в позицията на госпожа Филипова, получих отговори, които както и становището ѝ от 10.04.2025 г., се позовават на чл. 70 и 71 от Закон за защита на потребителите.
Член 71 от ЗЗП гласи, че стоката или услугата се смята за безопасна, когато отговаря на българските стандарти, въвеждащи хармонизирани европейски. Тъй като за финтес центровете такива липсват, КЗП се позовава на алинея 3, т.1 от ЗЗП, където е посочено, че при липса на български стандарти, хармонизирани с европейските, съответствието на стоката или услугата с общите изисквания за безопасност се оценява според българските стандарти, въвеждащи европейски стандарти, различни от гореописаните.
Сългасно ал.1, т.2 от Допълнителни разпоредби на Закон за националната стандартизация, “Български стандарт” е стандарт, който е разработен, приет и одобрен от БИС и е общодостъпен. Стъпвайки на тази дефиниция, чл.71 от ЗЗП не отговаря на въпроса защо от собствениците на фитнес центрове се изисква да предоставят доброволен сертификат, издаден от частна фирма. Той регламентира приложимостта на стандартите – а не това кои страни могат да удостоверяват съвместимост с тях.
В своето становище, насочено към мен, Мария Филипова твърди, че съгласно член 71 от ЗЗП, тьй като за стандарт БДС EN 17229:2019 няма публикувани данни в “Официален вестник” на Европейския съюз, ‘’няма нормативно изискване органът, който извършва дейности по оценяване за съответствие на услугата с този стандарт, да бъде акредитиран от ИА Българска служба за акредитация’’.
Това нейно твърдение е в разрез с европейското законодателство и служи за подкрепа на тази незаконосъобразна практика.
Европейската комисия изрично предупреждава за рисковете от така наречените „доброволни сертификати“, които не са законово признати доказателства за съответствие. В официално становище на европейската комисия се посочва следното:
„Само нотифицирани органи съгласно правото на ЕС могат да издават сертификати за съответствие за хармонизирани продукти и само в областта, за която са нотифицирани. За съжаление някои сертифициращи органи издават сертификати в области извън тяхната компетентност и ги наричат ‘доброволни сертификати’. Тази практика е подвеждаща, тъй като подобни сертификати не са законно признати за доказване на съответствие.“
В допълнение, горепосочената фирма не фигурира в списъка с нотифицирани организации, определени от страните от ЕС да оценяват съответствието на определени продукти и услуги, достъпен на уебсайта на информационната система NANDO.
Въпреки изричното становище на Европейската комисия, госпожа Филипова твърди, че в случая на затворените поради липса на доброволен сертификат за съответствие , издаден от ‘’Мобил Лаб’’ ООД фитнеси е приложима алинея 1 от чл. 88 на ЗЗП – а именно, че когато ‘’контролен орган установи, че определена стока, услуга или партида стоки, пусната на пазара, представлява или е вероятно да представлява опасност за здравето и безопасността на потребителите, той е длъжен, като вземе предвид условията за производство или търговия на стоката или услугата, да разпореди временно спиране доставянето на стоката или предоставянето на услугата на пазара за периода, необходим за извършването на контрол, проверка и оценка на безопасността’’.
Въз основа на гореизложените позиции на Европейската комисия против доброволните сертификати, така и на Българската служба за акредитация (БСА), че в страната не съществува акредитиран орган или фирма, която да издава сертификат, гарантиращ съответствие със стандарт БДС EN 17229:2019, става ясно, че няма основание за затваряне на фитнес обектите спрямо чл.88 на ЗЗП.
След серията от разменени писма между мен и КЗП, стана ясно, че Комисията отказва да възприеме написаното в законовите разпоредби, както и разпореденото от Европейската комисия – поради което отправих писмо към Комисията, в което поисках тя да поиска тълкувание от Министъра на икономиката и индустрията по официалния ред.
В тълкуванието на министъра, изпратено към госпожа Филипова и предоставено в последствие на мен в качеството ми на народен представител, изрично се посочва, че Българската служба за акредитация е единственият орган в Република България, който има право да извършва акредитация на органи за оценяване на съответствието. Тълкуванието ясно заключва, че ‘’Когато даден сертификат е доброволен, контролните органи не могат да изискват от икономическите оператори да представят сертификат за съответствие с този стандарт’’.
След получаването на това изрично и недвусмислено тълкувание, публикувах текста му в социалните мрежи, с цел то да бъде използвано от други собственици на фитнес центрове, в случай че са били обект на същата недобросъвестна практика от страна на КЗП. Апелирах други засегнати от тази практика да се свържат с мен и получих множество сигнали, че това не е единичен случай, а системен подход от страна на Комисията за защита на потребителите – включително и за случай, в който въпреки наличието на сертификат от горепосочената фирма, КЗП е наложила наказателни мерки срещу собственика, тъй като сертификатът не е предоставен в изисквания от Комисията ‘’най-кратък срок’’.
Последното, на което ще обърна внимание, е делото, на което госпожа Филипова се позовава в становището си, а именно Решение № 6236 от 12.06.2023 г. на Върховния административен съд на Република България по оспорена заповед от 2022 г. на председателя на КЗП. Това дело е не е релевантно към случая.
От материалите по цитираното дело се установява, че проверката от страна на КЗП е извършена след потребителски сигнал за неправомерно извършени транзакции, както и съмнения относно безопасността на предлаганите услуги. При проверката на място от Регионална дирекция – Пловдив към КЗП се констатира, че фитнес клубът е оборудван с множество уреди без придружаващи инструкции за безопасност, маркировка или писмени указания, достъпни за потребителите.
Това са обстоятелства, които се различават коренно от случаите, обект на това становище, в което единствената причина за налагане на административни мерки от страна на КЗП е именно липсата на доброволен сертификат за съответствие със стандарт БДС EN 17229:2019, а всички законови изисквания за безопасност са били спазени.
Цялата изложена дотук информация потвърждава тезата ми, че практиката на КЗП да налага административни наказателни мерки единствено поради липсата на този сертификат е незаконосъобразна – теза, подкрепена от становища на Европейската комисия, ИА Българска служба по акредитация и тълкувателно решение на Министерство на икономиката.
Оттук насетне очакваме от Комисията за защита на потребителите да не делегират правомощията си на частни фирми и да не се занимават с въвличане на лицата, проверявани от тях в нерегламентирани разходи.
Искам да благодаря на бизнесите, които не се уплашиха и се свързаха с мен. Призовавам всички, срещу които са извършени действия с цел обогатяване на трети страни или на самата държавна институция, да се свържат с мен.
